3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 203
С., 13.02. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1157/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. С. против въззивно решение от 15.04.2011 г. по гр. дело № 11540/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 20.05.2010 г. по гр. дело № 32352/2009 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за отмяна като незаконно уволнението му извършено със заповед № ЧР-01-530 от 21.04.2009 г. на Министъра на извънредните ситуации на основание чл. 325, т. 12 КТ, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” за [община] в отдел „Гражданска защита и ОКИЦ” и заплащане на обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3240 лв. за периода 22.04.2009г.-22.10.2009г. със законна лихва и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 162 лв. мораторна лихва за периода 22.04.2009г.-22.06.2009 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен процесуалноправния въпрос – работодателят ли следва да докаже, че конкретната експертна длъжност е определена за заемане по служебно правоотношение в хипотеза, ако длъжността е едновременно допустима за заемане както по трудово, така и по служебно правоотношение и при каква документална обоснованост може да се докаже тази хипотеза. Чрез представена съдебна практика – решение по гр. дело № 2785/2001 г. на ВКС и решение по гр. дело № 8/2008 г. на Апелативен съд В. и двете по приложението на чл. 325, т. 12 КТ жалбоподателят обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Т. дирекция „Гражданска защита” С. област в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване. Позовава се на съдебна практика по сходни казуси, разрешени по идентичен начин с обжалваното решението. Представя съдебно решение по гр. дело № 343/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Ботевградски районен съд по казус идентичен с процесния, разрешени по един и същи начин, решение по гр. дело № 683/2007 г. на Софийски апелативен съд, като касационна инстанция, и решение по гр. дело № 9768/2002 г. на ВКС и двете по приложението на чл. 325, т. 12 и решение по гр. дело № 287/2009 г. на ВКС по приложението на чл. 325, т. 12 КТ постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 325, ал. т. 12 КТ, според която фактическия състав на посоченото уволнително основание се изчерпва с наличието на валиден административен акт, който определя длъжността за заемане от държавен служител. Когато определената за заемане от държавен служител длъжност се изпълнява по създадено за нея трудово правоотношение, то се премахва на основание т. 12 именно, защото за съответната длъжност се учредява служебно правоотношение регламентирано от З., което е различно по своята правна природа от трудовото правоотношение. Законността на уволнението е в доказателствена тежест на работодателя, а с оглед посоченото уволнително основание, определянето на длъжността за заемане от държавен служител се извършва от ръководителя на съответната администрация, които утвърждава длъжностното разписание.
В процесния случаи това е министърът на Министерството на извънредните ситуации, който с изрична заповед, преди уволнението е разпоредил трансформиране на длъжностите заемани по трудово правоотношение „главен специалист”, каквато е заемал и ищеца в съответната община в „старши инспектор”, която съгласно Единния класификатор за длъжностите в администрацията, категория Б5, приет с ПМС № 47/01.03.2004 г. е определена за заемане само по служебно правоотношение Със същата заповед е разпоредено прекратяване на трудовите договори да стане по реда на чл. 325, т. 12 КТ. Промяната е отразена и в представено щатно длъжностно разписание, което е влязло в сила от датата, на която е прекратено и трудовото правоотношение с ищеца. При тези обстоятелства извода на съда, че уволнението е извършено законно не влиза в противоречие с приетото в представената съдебна практика от страните по спора, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.04.2011 г. по гр. дело № 11540/2010 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ