О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София 13.03.2020г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3185/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Варненската апелативна прокуратура срещу решение №61 от 23.05.2019 г. по гр. дело №195/2019 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 155/8.02.2019 г. по гр.д.№ 792/18 г. на Окръжен съд – Варна, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. К. Г. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.301, ал.1 пр.2, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, приключило с оправдателна присъда по НОХД № 1022/2014 г. на ВОС. Решението се обжалва в частта, с която е присъдено обезщетение над сумата от 5000 лв.
Касационна жалба е постъпила и от К. К. Г., със съдебен адрес [населено място], срещу същото решение в частта, с която е потвърдено решение № 155/8.02.2019 г. по гр.д.№ 792/18 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на иска му до пълния предявен размер 150 000 лв.
Въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав по чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ. По образувано досъдебно производство ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.302, т.1, ал. 2 вр. чл.301, ал.3, пр.1 вр. ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 НК и по чл.387, ал.1, пр.2 НК с мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 2000лв. Иззети са служебното му оръжие и боеприпаси, като със заповед на Директора на ОД на МВР – Варна е отстранен временно от длъжност. На основание чл.245, ал.1, т.13 МВР е прекратено служебното му правоотношение като полицай поради придобиване право на пенсия, при условията на чл.69 КСО – по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. С влязла в сила на 11.02.2017 г. присъда по НОХД № 1022/2014 г. на ВОС ищецът е признат за невинен в това, че на 18.11.2011 г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице – полицай, младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция”, в съучастие като съизвършител с други лица, по време на пътна полицейска проверка, е приел дар, който не му се следва – сумата от 20 лева, за да не извърши действия по служба и е оправдан по повдигнатите му обвинения.Показанията на свидетел, който е бил подсъдим по същото дело установяват, че воденият срещу него и още пет пътни полицаи процес се отразил много зле на ищеца – тъй се затворил в себе си, не разговарял с колегите си. Преди това бил контактен, весел, отзивчив, но след повдигане на обвиненията приятелите му престанали да го търсят, не вдигал телефона си и се изолирал. Шестимата обвинени за престъплението полицаи били отстранени от работа за срок от три месеца за вътрешно разследване, но след възстановяването им свидетелят и ищецът били пенсионирани, макар и двамата да имали право да работят. От показанията на майката на ищеца се установява, че продължилото седем години дело предизвикало голям стрес у него, всички хора научили в какво е обвинен, колегите и приятелите му спрели да поддържат връзка с него; бил стресиран както поради отстраняването му от работа, така и от последващото му пенсиониране. След приключване на наказателното дело с оправдателната присъда ищецът се успокоил. Заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза установява, че при психиатричното освидетелстване на ищеца е отчетена промяна в личностната сфера и социалното функциониране, характерна за капсулираните стресови разстройства; налице е дълготрайно емоционално състояние – стрес, понижено настроение. Образуваното наказателно производство и преживяното от него ПТП през 2013 г. са причинили психическа травма, по-силно изразена непосредствено след ПТП. След положителния резултат от делото ищецът е стабилизирал емоционалното си състояние, но все още не е преработил рационално психотравмените си изживявания, свързани със събитията и техния отзвук в обществото. Към момента той е без актуални психични отклонения – преживеният дистрес, свързан с делото и с ПТП-то през 2013 г., е рационално непреработен, но капсулиран.
Ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с образуването на наказателно производство за тежко умишлено престъпление. Това безспорно влияе отрицателно върху психоемоционалната сфера на лицето и е свързано със страх от осъждане, притеснения, безпокойства и неудобства, които неимуществени вреди подлежат на обезвреда.
Гласните доказателства установяват, че воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило негативно върху емоционалното и психическото му състояние. Безспорно той е страдал от широкото медийно отразяване на събитието, но липсват доказателства за това разгласяването на информация да е било извършено от длъжностни лица от прокуратурата. Ищецът се затворил в себе си, пострадало самочувствието му, а извършените спрямо него действия се отразили негативно на професионалната му реализация – бил временно отстранен от работа, а след възстановяването му на работа, след множество писмени обяснения по случая, подал рапорт за пенсиониране, макар още да бил работоспособен, а прекратяването на служебното му правоотношение станало по инициатива на органа по назначаването.
Макар големият брой на обвинените лица и множеството процесуални действия, извършени в хода на производството, безспорно продължителността му от около шест години се е отразила негативно на състоянието на ищеца. Констатираният дистрес е предизвикан както от воденото наказателно производство, така и от претърпяно от ищеца ПТП през 2013 г.
При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази факта, че незаконното обвинение е за деяние, свързано с професионалната реализация на обвиненото лице и е станало публично достояние.
Прилагайки принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, съобразно характера и интензивността на претърпените неимуществени вреди от повдигнатото обвинение, за което е бил оправдан, общата продължителност на наказателното производство и факта, че през цялото време ищецът е изпитвал неудобства, чувствал се е унизен, притеснен и несигурен е направен извод че сумата от 20000 лева би компенсирала причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди.
Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и решения на ВКС.
Касаторът К. К. Г., със съдебен адрес [населено място], твърди, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди и необходимостта да се извърши преценка на всички относими обстоятелства, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Освен това се твърди, че решението е очевидно неправилно.
Жалбите са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №61 от 23.05.2019 г. по гр. дело №195/2019 г. на Варненския апелативен съд. Повдигнатите от касаторите въпроси относно обезщетението за неимуществени вреди обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и посочената от касаторите. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и задължителната съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяване на една или повече осъдителни присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Няма основание да се приеме, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Не се дължат деловодни разноски съобразно изхода на спора.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №61 от 23.05.2019 г. по гр. дело №195/2019 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.