– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 203
гр. София 13.05.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 13.02.2019 (тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 373 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 7918/07.09.2018 година, подадена от З. С. С. за отмяна на решение № 62/20.02.2012 година на Окръжен съд Плевен, гражданско отделение, 5-ти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1085/2011 година.
С посоченото въззивно решение, което е влязло в законна сила на 25.09.2013 година, съставът на Окръжен съд Плевен е потвърдил първоинстанционното решение № 1483/06.10.2011 година на Районен съд Плевен, VІІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 3718/2010 година, с което, по искане на Дирекция „Социално подпомагане” при [община] и на основание чл. 132, ал. 1 от СК, С. е бил лишен от родителски права по отношение на децата му С. З. С. и Е. З. С., тъй като бил налице особено тежък случай, поставил в опасност живота и здравето на децата.
Дирекция „Социално подпомагане” при [община] е подала отговор с вх. № 1654/18.01.2019 година, на молбата за отмяна, с който е изразила становище, че същата е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Ако това не бъде възприето молбата за отмяна е оспорена като неоснователна и е поискано същата да бъде оставена без уважение. Такова е и изразеното, с отговор № 1123/15.01.2019 година, становището на Прокуратурата на Република България.
Настоящият съдебен състав на ІV г. о. на ВКС, намира, че така подадената молба за отмяна е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 от ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК. Производството по чл. 303 и следващите от ГПК е извънредно такова, за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Същото е допустимо само на изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК основания, сочещи на конкретен порок на решението, поради което приложното му поле не може да бъде разширявано. Видно от основанията за отмяна в това производство съдът не може да извършва проверка за нищожността, допустимостта или правилността на влязлото в сила решение, с изключение на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 307, ал. 4 от ГПК, за която обаче не са изложени твърдения. Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК предвижда възможност за отмяна само в случаите, когато делото не е било попълнено със съществували преди този момент релевантни за спора факти или доказателства, не по вина на страната, която иска отмяната. Отмяна на влязлото в сила решение въз основа на факти и доказателства, които са преценявани от съда, постановил влязлото в сила решение обаче е недопустима, тъй като по този начин може да се стигне до пререшаване на правния спор, като по този начин бъдат заобиколени предвидените в чл. 296 и следващите от ГПК последици от влизането на решението в сила. По същата причина в производството по отмяна не може да се извършва проверка на изводите на постановилия решението съд, освен в посоченото по-горе изключение, за което обаче С. не е изложил твърдения.
В случая, сочените от З. С. С. в молбата му за отмяна, включително и с уточнението на същата след предоставянето на правна помощ, основания, представляват оплаквания свързани с правилността на решенията на съдебните инстанции по съществото на спора-Районен съд Плевен и Окръжен съд Плевен. Всички изложени от С. твърдения са за обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебните решения и са могли да бъдат взети предвид при постановяването им. Същевременно не са изложени твърдения, че тези факти не са били известни на молителя или на назначения му в производството по лишаване от родителски права особен представител, нито пък за това, че макар и да са били известни са съществували обстоятелства, правещи невъзможно ангажирането им по делото, до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. С оглед на това не са налице твърдения за основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Липсват такива и за предвидените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК основания за отмяна, като това дали Дирекция „Социално подпомагане” при [община] е била въведена в заблуждение за да предяви иска за лишаване от родителски права, както и това дали нейна заповед за вземане на мерки за защита на децата е била отменена е без значение. Тези факти не покриват предвидените в разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК основания за отмяна, като както се посочи по-горе липсват и твърдения за обстоятелства за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Разглеждането на молбата за отмяна на посочените от З. С. С. основания за отмяна и произнасянето по тях би означавало да се извърши проверка на правилността на решение № 62/20.02.2012 година на Окръжен съд Плевен, гражданско отделение, 5-ти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1085/2011 година. Както се посочи по-горе обаче проверката за валидността, допустимостта или правилността на съдебното решение се извършва по реда на инстанционния контрол, след приключването, на който съдебното решение (без нищожното такова) поражда предвиденото в закона действие и не може да бъде отменяно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила или поради неговата необоснованост. С оглед на това, тъй като молбата предполага извършване проверка на правилността на решението по съществото на спора, а не на някое от предвидените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от ГПК основания за отмяна, то тя е недопустима и не подлежи на разглеждане.
Горният извод не се променя дори да бъде прието, че от молбата и последващото и уточнение могат да бъдат извлечени данни за предвидените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК основания за отмяна. В тази случай, съгласно чл. 305, ал. 1, 5 от ГПК, тримесечният срок за подаване на молбата започва да тече от датата на узнаване на решението, чиято отмяна се иска. Видно е от влязлото в сила на 22.03.2017 година решение № 788/26.05.2016 година на Районен съд Плевен, Х-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 3958/2015 година З. С. С. е узнал за решението, чиято отмяна иска още от 2015 година, като е предявил иск по чл. 135, ал. 1 и чл. 135, ал.2 от СК за възстановяването на родителските му права, който обаче е бил отхвърлен. С оглед на този момент на узнаване подадената от З. С. С. молба за отмяна с вх. № 7918/07.09.2018 година, в случай че се основава на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК, е просрочена и не подлежи на разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 7918/07.09.2018 година, подадена от З. С. С., с Е. [ЕГН] за отмяна на решение № 62/20.02.2012 година на Окръжен съд Плевен, гражданско отделение, 5-ти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1085/2011 година, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 373/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.