3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
гр. София, 14.02.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1049 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] чрез адв. С. Х. срещу определение № 15369/04.11.2010г. по ч. гр. дело № 12447/2010г. на С. градски съд, ІV А въззивно отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма],[населено място] срещу разпореждане от 21.04.2010г. по гр. дело № 14443/2010г. на С. районен съд, 69 състав. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлено подаденото от [фирма],[населено място] заявление вх. № 14129/25.03.2010г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Д. И. Р. – С. въз основа на запис на заповед от 11.02.2008г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и противоречи на събраните доказателства, като съдът неправилно е приел, че вземането по записа на заповед не е изискуемо, поради това, че не е предявен. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 514, ал. 1, т. 1 ТЗ не свързва непредявяването с правата на приносителя на записа на заповед срещу издателя и непредявяването на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за принудително реализиране на вземането по изпълнителния титул. Частният жалбоподател в приложено към частната касационна жалба изложение по чл. 280 ГПК сочи, че материалноправният въпрос за изискуемостта на ценната книга, обусловена от предявяването й, е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 740/18.04.2002г. по гр. дело № 1148/2001г. на ВКС, V г. о., решение № 1221/30.11.2000г. по гр. дело № 1305/2000г. на ВКС и решение № 1/01.03.2010г. по т. дело № 520/2009г. на ВКС, ІІ т. о. Моли определението да бъде допуснато до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и да бъде отменено.
Ответникът Д. И. Р. – С. от[населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна- подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение частната жалба на заявителя срещу разпореждането, с което е отказано да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед от 11.02.2008г. и по този начин практически да потвърди разпореждането на СРС, въззивният съд като е констатирал, че записът на заповед е за 1 000 евро, платими от Д. И. Р. – С. на предявяване до 30.04.2009г., е приел, че след като падежът е определен по реда на чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ и ефектът не е предявен нито в срока, нито след това, вземането не е изискуемо и документът не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. При липса на една от кумулативните предпоставки на чл. 418, ал. 2 ГПК следва да се откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение.
Допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Материалноправният въпрос относно изискуемостта на ценната книга, обусловена от предявяването й, за падежа на вземането, когато със записа на заповед е уговорен падеж на предявяване за плащане по чл. 486, ал. 1, т. 1 ГПК е релевантен за делото, тъй като от него зависи изходът му.
По релевантния материалноправен въпрос има установена съдебна практика, създадена на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и обективирана в определение № 813/30.11.2009г. по ч. т. дело № 868/2009г. на ВКС, определение № 776/05.11.2010г. по ч. т. дело № 733/2010г. на ВКС и др., която е в смисъл, че когато със записа на заповед е уговорен падеж, който е поставен в зависимост от предявяването за плащане на записа на заповед, за да настъпи падежът, ценната книга трябва да бъде предявена за плащане, за да направи вземането изискуемо. При непредставени от заявителя доказателства да е предявил записа на заповед за плащане на издателя, вземането по него не е станало изискуемо. Като е проверил дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и е направил извод, че след като падежът е определен по реда на чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ и ефектът не е предявен вземането не е изискуемо и документът не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, въззивният съд е постановил обжалваното определение в съответствие с практиката на ВКС.
Представеното от частния жалбоподател решение № 1/01.03.2010г. по т. дело № 520/2009г. на ВКС, ІІ т. о. е неотносимо към релевантния за настоящото дело въпрос, тъй като се отнася за запис на заповед с падеж на предявяване, предявен след пропускане на срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ, а частният жалбоподател, като се позовава на решение № 740/18.04.2002г. по гр. дело № 1148/2001г. на ВКС, V г. о. и решение № 1221/30.11.2000г. по гр. дело № 1305/2000г. на ВКС, в които е обсъждан и въпроса за запис на заповед с падеж на предявяване, не основава доводите си на представени със заявлението доказателства да е извършил предявяване, поради което позоваването на посочените две решения е несъстоятелно.
Предвид изложените съображения въззивното определение на С. градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15369/04.11.2010г. по ч. гр. дело № 12447/2010г. на С. градски съд, ІV А въззивно отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: