О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 15.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3006 /2014 година.
Производство по чл. 307, ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 3014/07.7.2014г., подадена от С. В. Г., А. М. Г., Ч. В. Г. и С. А. Г. за отмяна на определение № 161/от 09.05.2014г. по гр.д.№ 2480/2014г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставено в сила определение №57/13.02.2014г. по гр.д.№6901/2013г на ВКС І гр.о. С последното е оставена без разглеждане подадената от тях касационната жалба против решение № V-98/19.07.2013г. по гр.д.№278/2012г. на Бургаски ОС.
С молбата се иска отмяна на посоченото определение на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК поради това, че те са били конституирани след връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд и той е постановил решение по отношение на тях за първи път, което на основание чл. 280, ал.2 ГПК е прието, че не подлежи на касационно обжалване по подадена от тях касационна жалба. Считат, че така се нарушава провъзгласеното с Конституцията право спора им да бъде разгледан на две инстанции и чл.10, ал.1 ЗСВ, според който гражданското производство е триинстанционно. Излагат становище, че делото им би могло да се разгледа като втора инстанция за тях от Апелативен съд.
Ответникът по молбата Р.-С. ЕИК[ЕИК] я оспорва като недопустима, тъй като е постановена по отношение на акт, който не подлежи на отмяна, а същевременно молителите не твърдят да са били лишени от право на участие в производството по постановяване на атакуваното определение, тъй като то е постановено по тяхна жалба.
Съдът на основание чл. 307 ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното.
Молбата е недопустима, защото е подадена против съдебен акт, който не подлежи на отмяна.
От досието на делото се установява следното:
Производството по делото е започнало при действието на отменения ГПК по иск по чл. 108 ЗС, предявен от Р. „ОРАЛО” против [фирма]. В хода на производството процесния имот е продаден на молителите. Те не са встъпили. Дружеството-продавач е било в ликвидация и е заличено от търговския регистър. Подадената от дружеството след заличаването му касационна жалба е оставена без разглеждане и е прекратено касационното производство по гр.д.№ 192/2010г. на ВКС ІІ гр.о. /същото е допуснато до касационен контрол при първоначалната редакция на чл. 280, ал.2 ГПК/. С решение № 48 от 02.02.2012г. по гр.д.№ № 1102/2011г. на ВКС І гр.о. е отменено на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК въззивното решение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 391/2008г. по молба на С. В. Г., А. М. Г.,Ч. В. Г. и С. А. Г.. От тези лица изхожда и молбата, по която е образувано настоящото производство. Прието е, че съгласно нормата на чл. 121 ГПК и след прехвърлянето надлежна страна е било дружеството, което е прехвърлило спорното право в хода на процеса, а преобретателя е могъл да встъпи в производството. Тъй като дружеството предвид заличаването му в търговския регистър е престанало да съществува като ЮЛ, е прието, че то не е могло да остане процесуален субституент на преобретателите. При новото разглеждане на делото искът по чл. 108 ЗС на Р. „ОРАЛО” против молителите е уважен от въззивната инстанция, като е отменено първоинстанционното решение.
Против това решение е подадена касационна жалба от молителите сега С. В. Г., А. М. Г.,Ч. В. Г. и С. А. Г., по която е образувано гр.д.№ 6901/2013г. на ВКС І гр.о. Съдът е съобразил, че искова молба е подадена през 1999г. – при действие на ГПК от 1952г./отм/, съгласно член 55,ал.1”б” от който по искове за собственост цената на иска е ? от данъчната оценка. При данъчна оценка в размер на 15 329,50 лева /л.13 от делото/, цената на иска е 3832,37 лв. т.е. под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията, публикувана в ДВ бр. 100/2010 г. при действието на която е постъпила касационната жалба, тя е приета за недопустима и е оставена без разглеждане. Това определение е обжалвано с частна жалба.
С определението, чиято отмяна се иска сега е оставена без уважение частната жалба на молителите против определение №57/13.02.2014г. по гр.д.№6901/2013г на ВКС І гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от тях касационната жалба против решение № V-98/19.07.2013г. по гр.д.№278/2012г. по описа на Бургаски окръжен съд.
На отмяна по реда на глава ХХІV ГПК подлежат само влезлите в сила решения, които създават сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните в производството, техните наследници и правоприемници. Целта на това производство е да се преодолее силата на пресъдено нещо и да се пререши спора, като се съобрази основанието, поради което е отменено влязло в сила решение. В производството по отмяна не може да се проверява правилността на решението освен на изчерпателно изброените в чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК и наведени от молителите основания. По тълкувателен път се извлича възможността за обжалване и на някои приравнените на тях съдебни актове, с които се разрешава окончателно, без възможност за пререшаване материално правен спор със самостоятелно значение. При наличие на влязло в сила решение между страните е недопустимо да се иска отмяна на определението, с което касационната жалба е приета за недопустима.
Определението на съда, с което се установява недопустимост на подадена касационна жалба подлежи на обжалване с частна жалба, а определението, с което съдът се произнася по нея изчерпва инстанционния и извънинстанционен контрол. То не се ползва със сила на пресъдено нещо, а постановяването му е основание за влизане в сила на решението – чл. 296 ГПК. С това определение не се разрешава материално правен спор между страните а процесуален такъв. На отмяна в този случай подлежи влязлото в сила решение.
В конкретния случай с молбата, по която е образувано настоящото дело не може да се приеме, че молителите искат отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК, тъй като и касационната жалба и частната жалба са подадени от тях, те самите посочват, че са участвали във въззивното производство /а това е видно и от данните по делото/. То се е развило след уважена тяхна молба за отмяна на влязлото в сила решение. Доводите за приложението на чл. 303, ал.1 т.5 ГПК в молбата са, че с тяхно участие спора се разглежда само в една инстанция. В случая те са частни правоприемници, придобили права в хода на процеса и като такива са обвързани от процесуалните действия и процесуалното положение на своя частен праводател. За всеки от правоприемниците на определен етап от процеса не съществува отделна възможност да се ползва от две инстанции.
По изложените съображения молбата се явява недопустима, поради което ще се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 3014/07.7.2014г., подадена от С. В. Г., А. М. Г.,Ч. В. Г. и С. А. Г. за отмяна на определение № 161 от 09.05.2014г. по гр.д.№ 2480/2014г. на ВКС, ІІ гр.о
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с приложен препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: