2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
С., 19.03. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 99/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 1579 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 2564/2011 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 2428 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 18278/2009 г. на Пловдивския районен съд, с което е допусната делба на избен етаж, разположен под двата магазина, намиращи се в партера на пететажната жилищна сграда в [населено място], [улица], който заема западната част от сградата и е със самостоятелен вход откъм [улица], с обща застроена площ 152 кв. м., и с посочени граници, между съделители и при квоти: К. Н. К. и А. Д. К. – 17/152 ид. ч. общо в режим на съпружеска имуществена общност, и М. Х. М. – 135/152 ид. ч.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от М. Х. М.. Жалбата е в срока по чл. 283, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
Ответниците по касация са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК. Посочва се, че съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по въпросите: 1. следва ли да се допуска до делба избен етаж, ако е установено, че същият е изцяло зает от обособен обект, индивидуална собственост на единия съделител, и 2. изследването на характеристиката на имота с оглед допускането му или недопускането му до делба, респ. преценката дали се касае до годен обект за делба и съсобствен ли е този обект, в коя фаза на производството по делба се прави – в първата фаза по допускане на делбата или във втората фаза – на извършване на делбата.
Представя се решение № 375 от 22.04.1992 г. по гр. д. № 177/92 г. на ВС, І-во г. о., според което спорът дали жилищната сграда, на която е поискана делба, представлява самостоятелен жилищен обект или е свързана функционално с друго жилище и поради това не представлява такъв обект, се решава в първата фаза на делбения процес. Според решение № 525 от 16.04.1985 г. по гр. д. № 684/1984 г. на ВС, І-во г. о., до делба се допуска само съществуваща съсобствена вещ, а не вещ, която някога е била съсобствена.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставените от жалбоподателката въпроси не противоречи на сочената практика, която съгласно разясненията в т. т. 2 и 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, би съставлявала основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С влязло в сила решение № 889 от 09.06.2008 г. по гр. д. № 421/2008 г. на Пловдивския окръжен съд е признато за установено по отношение на М. Х. М.-сега жалбоподател, че К. и А. К. са собственици на 17/152 ид. ч. от целия избен етаж от пететажната масивна жилищна сграда. Следователно, съществуващата между страните съсобственост по отношение на частта от избения етаж, предмет на иска за делба, е установена със сила на пресъдено нещо, и то към настоящия, а не към предходен момент. С влязлото в сила решение въпросът относно наличието на съсобственост върху вещта е разрешен по задължителен, обвързващ страните по него, начин, поради което неправилно се поддържа от жалбоподателката чрез първия от поставените въпроси, че се иска допускане до делба на избен етаж, за който е установено, че е изцяло зает от обособен обект, индивидуална нейна собственост.
По втория от поставените в изложението въпроси както теорията, така и съдебната практика са категорични, че наличието или липсата на годен обект за делба и неговата характеристика, както и наличието или липсата на съсобственост, са предмет на първата фаза на делбеното производство. В разглеждания случай тези въпроси са изяснени освен чрез влязлото в сила решение, така също и с приетите в делбеното производство съдебно-технически експертизи, въз основа на които, и след обсъждане становищата на страните, въззивният съд приел, че делбеният имот, макар да се намира в избения етаж, не представлява обща част за етажната собственост по смисъла на чл. 38 ЗС. Помещенията, от които се състои спорният имот, са функционално обединени и понастоящем представляват самостоятелен обект със самостоятелен вход, т. е. касае се за съществуващ обект, годен за делба.
В обобщение на изложеното, не са налице поддържаните от жалбоподателката предпоставки за допускане на касационно обжалване, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1579 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 2564/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: