О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
[населено място] ,19,03,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на десети март , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3247 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1470 / 12.03.2013 год. по гр.д.№ 8856 / 2012 год. на СГС, ІV В отд., с което е потвърдено решение от 08.12.2011 год. по гр.д.№ 47795/ 2009 год. на СРС, 73 състав . С последното е уважен предявеният от [фирма] иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, като е осъден касатора да заплати на дружеството сумата от 10 800 лева , на основание чл.92 ал.1 ЗЗД вр. с чл. 12.1.1 от сключения между страните договор от 20.03.2009 год. – неустойка в обезщетяване вреди от развалянето на договора , по вина на касатора . Правилността на въззивното решение се оспорва на всички основания по чл.281 т.3 ГПК .Касаторът твърди несъобразяване на част от събраните по делото доказателства, необоснованост на извода за прекратяването на облигационната връзка от 22.07.2009 год., с оглед колизията на договорени срокове и съобразно логичната им съпоставимост , изложена в касационната жалба , в който смисъл се твърди необходимост от тълкуване на договора , както и противоречие с материалния закон – чл. 88 ал.1 вр. с чл.92 ал.1 ЗЗД, доколкото е присъдена неустойка за забава в изпълнението на иначе развален договор.Твърди се несъобразена от въззивния съд забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД , по отношение задължението му за приемане проекта на уеб-сайта, възложен за разработка на ответника , от което е предпоставено изпълнението на последващото му задължение за стартиране на изработения уеб-сайт .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба , като намира че въззивният съд не се е произнесъл по формулираните от касатора правни въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика и са необосновани сочените от страната допълнителни селективни критерии във всички хипотези на чл. 280 ал.1 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът , позовавайки се на разваляне на договора с ответника при условията на чл. 87 ал.1 ЗЗД , поради забавено изпълнение на насрещното задължение на ответника за изработка на динамичен уебсайт на сп.” В. „ , обучение за работа с уеб-сайта и др. допълнително поети услуги в връзка с ползването му, е претендирал неустойка , съгласно чл.12.1.1 от сключения договор . С тази клауза е договорено право на ответника / обозначен като „първа страна „ / , при забава на ищеца / обозначен като „ втора страна „ / за период повече от месец , да „ се откаже „ от договора с петдневно предизвестие, като претендира неустойка в размер на цената по договора Независимо от редакцията на договорната клауза и с оглед равнопоставеност на страните по облигационното правоотношение, както и позовавайки се на други относими разпоредби на договора , въззивният съд е счел , че може да я приложи реципрочно и за забава на „първата „ спрямо „втората” страна . Констатирайки наличие на такава забава , с визираната от страните продължителност, спрямо приет като договорен срок за изпълнение – 30.05.2009 год. , съдът е счел за основателна претенцията за неустойка , договорена като дължима именно при разваляне на договора , макар на основание забава в изпълнение на задължението повече от месец . Стойността на всяка от насрещните престации по договора е идентична / чл. 1 от същия / – 10 800 лева , какъвто е и присъденият размер на неустойката. Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза , която установява последващо / налице само 14 дни след противопоставената от ответника като срок дата – 21.06.2009 год. / некачествено изпълнение на възложеното от [фирма] : сайтът не е бил готов за експлоатация по предназначението си към 05.07.2009 год. и липсата на пълна функционалност на услугите му е била в състояние да урони авторитета на ищеца сред посетителите му .
В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът поставя въпроси , които независимо от вариантността на формулирането им се свеждат еднозначно до отговор на въпроса „ възможно ли е при разваляне на договор да се претендира уговорената със същия неустойка за забава или неустойка за неизпълнение , изхождайки от акцесорния характер на неустоечната клауза и последиците на развалянето на договора – заличаване с обратна сила на действието му, вкл. заличаване действието на договорните клаузи за самата неустойка ? ”. Твърди се , че в отговор на този въпрос въззивното решение противоречи на реш.№ 17 / 09.03.2010 год. по т.д.№ 414 / 2009 год. на І т.о. на ВКС / хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като решението е постановено по реда на чл.290 ГПК / и на други решения – казуална съдебна практика , относима към хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК .
Така формулираният въпрос е ирелевантен , тъй като не е включен в предмета на спора и отговор на същия не е обусловил решаващите мотиви на въззивното решение . Клаузата на чл. 12.1.1 от сключения между страните договор не е квалифицирана и разгледана от въззивния съд като уреждаща неустойка за забава , а като уреждаща дължима именно при разваляне на договора неустойка, изрично уговорена в обезщетяване вреди от развалянето / чл.88 ЗЗД /.Забавата в същата е визирана само с оглед значението й – при определена продължителност – на основание за едностранно разваляне на договора от изправната страна . Изхождайки от съдържанието на клаузата – вида на отговорността , за която се претендира неустойка в обезщетение – клаузата не е възприета и приложена от въззивния съд и като договорена от страните неустойка за неизпълнение насрещното задължение на ответника – настоящ касатор, въпреки изпълнението на ищеца – на задължение , продължавано по своя характер , което и с оглед развалянето не се заличава с обратна сила до момента на развалянето,а само за в бъдеще. Поради това и очакваното разрешение на въпроса „ допустимо ли е присъждане на договорена неустойка за забава при разваляне на договора,в който е уговорена ”– предмет на тълкувателно дело № 7 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС , не е от значение за настоящото дело . По въпроса за допустимостта на уговаряне неустойка за вреди от развалянето на договора съдебната практика не е противоречива / така именно в цитираните от касатора реш.№ 17 от 09.03.2010 год. по т.д.№ 414 / 2009 год. на І т.о. на ВКС и реш.№ 37 от 06.03.2009 год. по гр.д.№ 713 / 2008 год. на ГК на ВтАС, установено за влязло в сила /.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1470 / 12.03.2013 год. по гр.д.№ 8856 / 2012 год. на СГС, ІV В отд..
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал. 1 ГПК , да заплати на [фирма] понесените в настоящото производство разноски от 2040 лева – заплатено адвокатско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :