1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
гр. София, 19.09.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3087 по описа за 2013г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата С. Х. Н. от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Б. срещу решение № 1426 от 28.02.2013г. по гр. дело № 11744/2012г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А състав, с което е потвърдено решение от 22.12.2011г. по гр. дело № 21663/2011г. на Софийски районен съд, 118 състав и С. Х. Н. е осъдена да заплати на [фирма] сумата 600 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърденото решение първоинстанционният съд е признал за установено, че С. Х. Н. дължи на [фирма], [населено място] сумата 7 000 лв. по запис на заповед, издаден на 21.06.2010г., платим до 05.07.2010г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2011г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр. дело № 3286/2011г. на СРС, ГО, 118 състав, и ответницата е осъдена да заплати на ищеца направените разноски в размер 640 лв.
Касаторът прави оплакване за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК– въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата 7 000 лв. Касае се за търговско дело, тъй като претендираното вземане произтича от правоотношение, възникнало между страните по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ – запис на заповед, предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 19.04.2013г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на С. Х. Н. от [населено място] срещу решение № 1426 от 28.02.2013г. по гр. дело № 11744/2012г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: