O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
гр. София, 02.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска ко-легия, IV- то отделение, в закрито заседание нa двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 1496 /2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6506/ 28.02.2018 г. на В. А. В., приподписана от адв. Д. М., срещу определение № 387 от 09.02.2018 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 286/2018г. за потвърждаване на определение № 12862 от 13.12.2017 г. на Варненския районен съд по гр.д. № 14377/2017 г., с което при условията на чл. 130 ГПК е прекратено производството по делото.
Поддържа се неправилност на обжалвания съдебен акт заради допуснати от състава съществени процесуални нарушения и необоснованост, но по същество се излагат доводи за незаконосъобразност на образувано изпълнително дело поради нарушена местна компетентност на ДСИ. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване се твърди, че предмет на предявения иск не е установяването на факт, а на компетентността, т.с. правомощията на съдебния изпълнител, като отказът да се разгледа подобен иск създава предпоставка за злоупотреба с правомощия. Във връзка с последното е изведен и въпрос, за който касаторът счита, че е обуславящ изводите на въззивния съд. Страната се позовава и на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивния съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на I-во г.о., предвид данните по делото, намира че жалбата е в срок, от надлежна страна, срещу преграждащ въззивен съдебен акт, постановен в производство по неоценяем установителен иск, така допустима.
По въпроса за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобразява следното:
Производството по гр.д. № 14377/2017 г. по описа на Варненския районен съд е образувано по исковата молба на В. А. В. срещу ДСИ по изп.д. № 20173110409013 с район на действие РС – В., с искане да се признае за установено, че ответникът не е местно компетентен да образува изпълнително производство и да предприема изпълнителни действия срещу ищеца като длъжник по задължение за съдебни разноски, за което е осъден с влязло в сила решение № 3080 от 23.12.2011 г. на АС-Варна по адм.д. № 2961/2011 г. Твърди се, че местно компетентен е ДСИ отговорен за първи район на съдебно изпълнителната служба към РС- Варна, а не ДСИ отговорен за пети район.
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството поради недопустимост на иска, в обжалваното сега определение окръжният съд е приел, че се касае за иск имащ за предмет установяването на отрицателен факт с правно значение, който не е сред лимитативно предвидените в закона факти, които могат да бъдат установявани по съдебен ред.
При тези мотиви и този предмет поставеният в изложението въпрос за това допустим ли е иск за установяване липсата на местна изпълнителна компетентност на ДСИ като общо основание за допускане на касационното обжалване във връзка със специалните основания по чл. 280, ал. 1 т.1- т.3 ГПК, настоящият състав приема, че така както е формулиран въпросът касае изцяло правилността на обжалвания акт- окръжният съд е приел, че така предявеният иск е недопустим поради което и прекратява производството, а когато един иск е недопустим производството се прекратява. Отговорът на зададения въпрос предполага навлизане в проверка по същество т.с. за правилността на въззивния акт, която обаче на етапа на селектиране на касациониите, в т.ч. частни касационни жалби ВКС не може да извършва. Правният въпрос, който касаторът извежда като счита, че е обуславящ изхода на спора, играе ролята на обща предпоставка, която само в кумулативна даденост с някоя от специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.1-т.3ГПК, е годна да обоснове допускане до касация. Преценката обаче дали въпросът действително е обуславящ е на касационния състав, като същият се ръководи от приетото в т.1 на ТР№ 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Когато общата предпоставка не е налице, безпредметно е изследването за наличието на някоя от специалните предпоставки и е налице достатъчно основание обжалваният въззивен акт да не се допусне до касация.
Отделно от това макар преценката коя точно от предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1- т.3 ГПК като правно основание се поддържа от касатора да е въпрос на правна квалификация, то това не освобождава последния от тежестта да мотивира съдържателно самите специални предпоставки, включително когато се касае за предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая такава мотивация в изложението не е налице, което е допълнително и самостоятелно основание обжалваното определение да не се допусне до касационна проверка.
Досежно очевидната неправилност на обжалвания акт, на която се позовава касаторът и за която ВКС следи и сам, предвид служебния му характер на основание за допускане на касационното обжалване, такава не е налице. Очевидната неправилност посочена в чл. 280, ал. 1 ГПК се отнася само до пороци на съдебния акт от категорията на тези посочени в чл. 281, т.3 ГПК влечащи неговата неправилност, като чрез термина „очевидна“ се визират квалифицирани състави на тези пороци. Един съдебен акт би бил очевидно неправилен не когато допуснатото нарушение, а следователно и порок, е явен за всички, а тогава когато неправилността се извлича и корелира с допуснати от съда нарушения само на относима и приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина при зачитане равенството на страните решаване на правния спор, както и при нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа установените по делото факти (явна необоснованост), имащи за резултат прилагане на закона ( в ш.см.) в неговия несъществуващ, в т.ч. противоположен или отменен смисъл.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № определение № 387 от 09.02.2018 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 286/2018г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: