O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 20.04. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 1035 / 2017 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 и чл. 248, ал.3 ГПК.
С определение № 591 от 29.11.2016 г. на Бургаския апелативен съд по ч. гр.д. № 493 /2016 г., е потвърдено определение № 1970 от 29.09.2016 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 749/2016 г. за прекратяване на производството при условията на чл. 130 ГПК. С определение № 631 /28.12.2016 г. по реда на чл. 248 ГПК, Бургаският апелативен съд е допълнил определението си в частта за разноски.
Частна касационна жалба вх. № 12950/ 20.12.2016 г. срещу въззивното определение на Бургаския апелативен съд за прекратяване на производството, както и частна жалба вх. № 335/12.01.2017 г. срещу определението му за допълване в частта за разноски, чрез чрез адв. Ж. И., е подала Е. Ц. П.- Н..
С жалба вх. № 12950/ 20.12.2016 г. се иска отмяна на определение № 591 от 29.11.2016 г. като неправилно и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, с доводи за нарушения при прилагане на материалния и процесуален закон. Представя се отделно от жалбата изложение на основанията за допускане на касационното му обжалване като се извеждат общо шест правни въпроса, за които се навеждат специалните основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответната страна, чрез адв. Т. И., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с писмен отговор оспорва наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, както и нейната основателност.
С жалба вх. № 335/12.01.2017 г. се иска отмяна на определение № 631/28.12.2016 г. с довод за съществени нарушения на производствените правила, изразяващи се в непроизнасяне от съда по направено в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и в нарушаване на чл. 80 ГПК предвид, че насрешната страна не била представила в преклузивния срок списък на разноските.
Ответниците не са ангажирали писмено становище.
Върховният касационен съд, състав на IV –то г.о., като обсъди данните по делото, намира, че двете жалби са допустими. Подадени са в срок, от надлежна страна, срешу подлежащи на обжалване пред ВКС актове на апелативен съд, като частната касационна жалба е допустима и с оглед на специфичните критерии по чл. 280, ал. 2 т.1- т.3 вр чл. 274, ал. 4 ГПК / срещу определение постановено в производство по иск, чиято цена е над 5000 лв./, а частната жалба – с оглед на специфичния критерий по чл. 248, ал. 3 ГПК / срещу акт допълващ определение, което подлежи на обжалване пред горна инстанция.
По частна касационна жалба № 12950/ 20.12.2016 г. – с оглед наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, като абсолютно положително условие за разглеждането и по същество, съставът на ВКС, IV- то г.о., съобразява и намира следното:
Производството пред Бургаския окръжен съд по гр.д. № 749/2016 г. е образувано по исковата молба на Е. П.- Н. срещу К. М. Н., а в срока преди връчването на препис от исковата молба на насрещната страна, и срещу С. Н. Я., съпруг на ищцата, като страни по договор за дарение на недвижим имот, придобит, по твърдения, по време на брака на ищцата и втория ответник в режим на СИО, с искане за прогласяване на договора за нищожен, под евентуалност – за относително недействителен, поради липса на нейното съгласие предвид отсъствието на представителна власт у съпруга разпоредител заради оттеглено пълномощно и отказ на ищцата да потвърди сделката, Ищцата се е позовала на чл. 26, ал.2 , предл. 2 З.- липса на съгласие и чл. 42 ЗЗД- договаряне без представителна власт, като правно основание на исковете си. Твърди още, че бракът и с ответника Я., към момента на подаване на исковата молба, все още не е прекратен.
Бургаският окръжен съд е прекратил производството като недопустимо поради отвод за сила на пресъдено нещо и липса на правен интерес от исковете. Липсата на правен интерес е свързал с разпоредбата на чл. 24, ал. 4 СК, установяваща своеобразна относителна недействителност ( оспоримост ) на разпоредителна сделка с недвижим имот, в режим на СИО, извършена без съгласието на другия съпруг, като е приел, че след като неучаствалият в сделката съпруг разполага с възможността да я оспори по реда на чл. 24, ал. 4 СК като относително недействителна, то той няма правен интерес да предявява нищожност заради липса на съгласие по реда на чл. 26, ал. 2, предл 2-ро ЗЗД, или висяща недействителност заради липса на представителна власт по реда на чл. 40 ЗЗД. Аргументът за сила на пресъдено нещо е почерпен от наличието на обективен и субективен идентитет между настоящето производство и гр. д. № 838/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в което са били отхвърлени искове срещу същите ответници относно същата сделка за прогласяването и за недействителна на основание чл. 24, ал. 4 вр ал.3 СК поради липса на съгласие на другия съпруг заради оттеглено към момента на сключването и пълномощно, на основание чл. 40 вр чл.26, ал. 1, предл 1-во ЗЗД поради накърняване на добрите нрави заради договаряне във вреда на представлявания, както и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4-то ЗЗД – липса на кауза ( основание) на сделката.
Апелативният съд е потвърдил определението като е препратил към мотивите на долната инстанция. Единствено е добавил, че независимо от датата на сключване на разпоредителната сделка, щом бракът не е прекратен към датата на влизане на новия СК- 01.10.2009 г., неучаствалият в сделката съпруг може да я оспори само в сроковете по чл. 24, ал. 4 СК, като тригодишният срок и в тази хипотеза тече от датата на извършване на сделката, а целта на законодателя чрез въвеждането на сроковете е да се предотврати злоупотребата с право от страна на неучаствалия съпруг, каквато злоупотреба е налице в настоящия случай.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на първо място са изведени правните въпроси за това дали в разпоредбите на чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД, чл. 42 ЗЗД и чл. 24, ал. 4 СК са уредени различни фактически състави на недействителнопст на сделката; допустимо ли е съединяване при условията на евентуалност на искове за недействителност на разпоредителна сделка с недвижим имот- СИО, сключен без съгласие на другия съпруг, по чл. 26, ал. 2 предл. 2-ро ЗЗД и като евентуален- по чл. 42 ЗЗД след изтичане на преклузивните срокове посочени в чл. 24, ал. 2 СК; както и за съотношението между основанията за недействителност по чл. 24, ал. 4 СК, чл. 26, ал. 2 предл. 2 –ро ЗЗД и чл. 42 ЗЗД и правната квалификация на иск за недействителност при твърдяна липса на представителна власт у разпоредилия се еднолично съпруг, като за всички тях се твърди противоречие между приетото от въззивния съд и определение № 727 от 08.10.2014 г. на ВКС, III- то г.о. по ч.гр.д. № 5523/2014 г. по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК, решение № 406 от 11.07.2013 г. на ВКС I-во г.о. по гр.д. № 419/2011 г. и решение № 25 от 28.01.2011 на ВКС, III-то г.о. по гр. д № 634 /2010 г. – и двете по чл. 290 ГПК. И трите посочени въпроса разкриват характеристиките на обуславящи по смисъла на приетото в т. 1 на ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС. Основанието по чл. 280, ал. т. 1 ГПК въпреки това не е налице, тъй като между разглежданите в приложените съдебни актове и настоящия казуси липсва идентичност.В настоящия случай следва да се изследва съотношението между иск по чл. 24, ал. 4 СК и искове по чл. 42 ЗЗД – договаряне без представителна власт и чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД – липса на съгласие, основани на факта на липсата на представителна власт у съпруга едноличен разпоредител поради оттеглено от съпругата му пълномощно към момента на сключване на сделката и на отказ същата да бъде потвърдена. В приложеното определение № 727 от 08.10.2014 г. на ВКС, III- то г.о. по ч.гр.д. № 5523/2014 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса за това дали исковете с правно основание чл. 38 ЗЗД( договаряне сам със себе си ), чл. 40 ЗЗД( договоряне във вреда на представлявания) за нищожност на покупко- продажба на вещ- СИО, извършена еднолично от единия съпруг, се преклудират с изтичането на сроковете посочени в чл. 24, ал. 4 СК като е прието, че в цитираните разпоредби са уредени различни фактически състави на недействителност на сделките, като този по чл. 24, ал. 4 СК се явява специален спрямо останалите, а правните основания ( респективно релевантните факти от хипотезиса на съответната правна норма) нито се поглъщат, нито се санират с изтичането на сроковете за предявяване на недействителността по чл. 24, ал. 4 СК. В решение № 406 от 11.07.2013 г. на ВКС 1-во г.о. по гр.д. № 419/2011 г. касационното обжалване е допуснато по въпросите: трябва ли да е налице някакъв определен срок, в който търговецът да съществува в правния мир, т.е. да е вписан в Търговския регистър за да се счита, че е нормално да сключи търговска сделка; възможно ли е в СИО да бъде включен имот, придобит на името на ЕТ, който е в брак при положение , че от характеристиката на имота е ясно, че се касае за търговски обект; какви са правните последици при уважаване на иск по чл.22, ал.2 СК/отм./ при положение, че разпоредителната сделка е апорт и апортираният имот представлява 100% от капитала на акционерното дружество още при учредяването му и това акционерното дружество вече е участвало в търговския оборот 17 години; тече ли придобивна давност по сделка атакувана по реда на чл.22, ал.5 СК/отм./ ; може ли вписването в Търговския регистър и публикуването в Държавен вестник да не се зачете за узнаване, а като доказателство за това обстоятелство да се ползват свидетелските показания и то на близък роднина; при наличието на открито производство по ликвидация / принудителна/ на АД не следва ли исковите претенции да се отправят до регистърния съд;, така то е неотносимо, най-малкото заради факта, че разпоредбите на чл. 22, ал. 3 СК ( отм.) и чл. 24,ал. 4 СК не са идентични. В решение № 25 от 28.01.2011 на ВКС, 3-то г.о. по гр. д. № 634 /2010 г. произнасянето на касационния съд е по въпросите за правната възможност на въззивния съд да даде различна правна квалификация на предявените искове без да разгледа правния спор по същество с обсъждане на събраните по делото доказателства; за изложените от въззивния съд правни аргументи по приложението на чл. 22, ал. 3 СК /отм./ и института на придобивната давност при иск по чл. 108 ЗС, които с обжалваното въззивно решение са разрешени в отклонение от указанията, дадени от Върховния касационен съд с т. 10 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК. Решението е неотносимо, защото се отнася до разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК ( отм.), която не е възпроизведена в чл. 24, ал. 4 СК, както и до вида недействителност на сделката по отменената уредба – дали нищожност във връзка с чл. 26, ал. 2 ЗЗД или относителна недействителност, по която отменена уредба действително съществуваше противоречива практика, но с влизане в сила на новия СК, и най вече след приемане на ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2, в чиито мотиви сделката е посочена като относително недействителна, подобни противоречия в практиката на ВКС не са налице.
Въпросът за това, дали сроковете за предявяване на иска по чл. 24, ал. 4 СК се отнасят до допустимостта или до основателността му, за който са наведени едновременно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК / противоречие с решения по чл. 290 ГПК –решение № 406 от 11.07.2013 г. на ВКС I-во г.о. по гр.д. № 419/2011 г., решение № 25 от 28.01.2011 на ВКС, III-то г.о. по гр. д № 634 /2010 г./ и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК / противоречие с решение № 1027 от 16.01.2009 г. на ВКС, I-во г.о. по гр.д. № 3955/2007 г. постановено по реда на пар. 2, ал. 3 ПЗР на ГПК вр с чл.218а ГПК ( отм.)/- не разкрива характеристиката на обуславящ. Въпросът не е от значение за изхода на делото предвид мотивите на въззивната инстанция- нито към отвода за сила на пресъдено нещо, нито към наличието на правен интерес от исковете при наличието на уреден специален иск по чл. 24, ал. 4 СК. Дори и хипотетично да се приеме, че въпросът е обуславящ, следва да се посочи, че основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т.3 ГПК не се кумулират- ако е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, то не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК и обратното. Въпреки, че въпросът не е обуславящ, и това е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване, следва да се посочи за яснота на касатора, че решение № 1027 от 16.01.2009 г. на ВКС, I – во г.о. по гр.д. № 3955/2007 г. е неотносима практика и противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице , тъй като то се отнася до въпроса за съотношението между иск за относителна недействителност на сделката по чл. 22, ал. 3 СК ( отм.), който в цитираното решение е приет за конститутивен и иск за нищожност на същата, заради невъзможен предмет по чл. 26 , ал. 1 , предл. 1 ЗЗД, който е установителен, при обективното им съединяване и процесуалното им съотнасяне на водещ и евентуален, като е прието, че при такава хипотеза искът за нищожност се предявява като водещ, а този по СК като евентуален, който може да бъде разгледан по същество само ако първият бъде отхвърлен, тъй като ако целяната с конститутивния иск промяна вече е налице на друго основание ( такова друго основание е именно нищожната сделка, която изобщо не проявява правно действие, включително транслативно), то не е налице правен интерес от предявяването му.
Необуславящ, като невключен в предмета на делото и така, при при липса на произнасяне от страна на въззивния съд се явява и следващият изведен въпрос за това погасява ли се по давност иск за предявяване на нищожност, с правно основание от чл. 26 ЗЗД, за който е наведено основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК поради противоречие с решение № 79 от 26.06.2012 на ВКС, III – то г.о. по гр.д. №791/2011 Г., решение № 104 от 17.04.2013 г. на ВКС, I-во г.о. по гр.д. № 708/2012 г., решение № 1246 от 13.08.1998 г, IV- то г.о. по гр. д. № 2918 /1997 г., решение № 4645 от 25.06.2012 г. на СГС по гр.д. № 2499/2012 г., като за необходимостта от обсъждането на представената практика с оглед допускане на касационното обжалване важи казаното по –горе, щом не е налице общата предпоставка по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК.
Последната група поставени въпроси, по естеството си процесуално-правни, се свеждат до това кога е налице обективен и субективен идентитет между две дела с оглед отвода за сила на пресъдено нещо като абсолютна отрицателна процесуална предпоставка и до това преклудира ли се факт, наведен в друго приключило производство когато той не се обхваща от хипотезиса на правното основание на новия отделно предявен иск. За тях се навежда чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК като се твърди противоречие с т. 18 ТР №1/2001 по ТД № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 136 от 22.06.2016 г. на ВКС II -ро г.о. по гр.д № 1872/2015 г. и решение № 69 от 24.06.2011 г. на ВКС, III- то .о по гр.д. № 584/2010 г. Тази група въпроси обаче касаят единствено първия мотив на въззивния съд- наличието на сила пресъдено нещо, така дори да се допусне касационно обжалване по тях и да се даде обратен на този на апелативния съд отговор, изходът от спора не може да бъде променен след като не е налице основание за допускане по въпросите отнасящи се до втория правен аргумент на съда, за липсата на правен интерес, така пререшаването им. В тази връзка и тази група въпроси се явяват необуславящи- каквото и да се приеме по тях от касационната ионстанция, не може да се преодолее другия правен аргумент на въззивния съд.
В обобщение- касационно обжалване не следва да се допуска.
По частна жалба вх. № 335/12.01.2017 г. – по същество настоящият състав съобразява и намира следното:
Неоснователен е доводът за нарушаване на разпоредбата на чл. 80 ГПК. Ответната страна в срок ( с отговора на въззивната жалба) е поискала присъждане на разноски за въззивната инстанция, като с крайния акт по делото, съдът не се е произнесъл по това искане, следователно сме в хипотеза на допълване, а не на изменение на съдебния акт в частта за разноски. Представянето на списък на разноските е условие за допустимост на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК само в хипотезата на изменение на съдебния акт в частта за разноски ( в този смисъл т. 8, ТР № 6 / 2012 г., ОСГТК на ВКС)
Основателен е доводът, че въззивният съд не се е произнесъл по направеното в срок възражение за прекомерност на възражението за разноски. Видно от делото, съдът се е произнесъл по искането за допълване на 28.12.2016 г., а срокът за отговор е изтичал на 27.12.2016 г., като не е съобразил, че той може да бъде подаден и по пощата или чрез куриер с призната способност за оператор на пощенски услуги. Така същото следва да бъде разгледано от настоящия съд като въззивна инстанция. Възражението е неоснователно- присъдените разноски са в рамер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение, установени като платени в брой по договор от 10.11.2016 г. Съгласно чл. 9, ал. 1 Наредба № 1/ 2004 г в приложимата редакция (ДВ. бр. 84 / 25.10.2016 г.) за отговор на въззивна жалба размерът на минималното адвокатско възнаграждение е равен на ? от възнаграждението по чл. 7 ( в случая ал. 2, т.5- искът е с цена над 100000лв. ), но не по- малко от триста лева. Определен по правилото на чл. 9 вр чл.7, ал. 2, т.5 минималният размер на адвокатското възнаграждение е над 3000 лв., следователно няма какво да се намалява. ( в този смисъл мотивите към т. 3, ТР № 6 / 2012 г., ОСГТК на ВКС)
Следователно частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на спора, следва да се присъдят в тежест на касатора поисканите и направени от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, гражданска колегия, състав на IV – г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 591 от 29.11.2016 г. на Бургаския апелативен съд по ч. гр.д. № 493 /2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 631 /28.12.2016 г. на Бургаския апелативен съд по ч. гр.д. № 493 /2016 г.
ОСЪЖДА Е. Ц. П. – Н., ЕГН: [ЕГН], от гр. Св. В., кв. „ И.-9‘,/№/ да заплати на С. Я. Н. ЕГН [ЕГН] и К. М. Н. ЕГН [ЕГН] , и двамата от [населено място], [улица], /№/, сумата от 1000 (хиляда) лв. разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: