О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 21.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 621 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. П. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Т., против решение № 379 от 7 януари 2011 г., постановено по в.гр.д. № 324 по описа на окръжния съд в гр. Хасково за 2010 г., с което е отменено решение № 112 от 19 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 847 по описа на районния съд в гр. Хасково за 2008 г. за осъждане на [фирма] със седалище в [населено място], да заплати на Г. П. 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на злополуката и разноските по делото, като и дружеството да плати държавна такса и разноски за вещо лице и вместо него искът е отхвърлен, а в останалата част за отхвърляне на претенцията над сумата от 3000 лева до предявения размер от 25 хиляди лева, първоинстанционното решение е потвърдено.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото приложената на л. 8 от делото куриерска товарителница представлява оригинална бланка на куриерска служба и като такава има качеството на официален документ; тя не е доказателство, представено по делото, а е съпровождащ пратката служебен документ; ищецът е подписал товарителницата като удостоверение, че пратката е предадена от него на частното пощенско дружество; въпреки, че не е депозирана като доказателство по исковата молба, по своята същност куриерската товарителница е надлежно писмено доказателство, с което се доказват положителни факти – ищецът се е възползвал от правата си по ГПК и е изпратил пратката чрез частно дружество, имащо лиценз за пощенски услуги; в отговора на исковата молба ответникът направил възражение за изтекла давност предвид датата на вписване на исковата молба във входящия регистър на съда и товарителницата не е оспорена; пред въззивния съд са събрани гласни доказателства, че исковата молба е депозирана в куриерската служба на посочената в товарителницата дата и забавянето й не може да се постави в отговорност на ищеца; представен е и оригинал от неговия екземпляр, който е на практика обратна разписка; трайно установена е практиката, че пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, да не се разглеждат в тяхна вреда. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, като е приел, че исковата молба е изпратена по пощата, но приложената към делото товарителница не била оформена по съответния ред, поради което отбелязаната на товарителницата дата не може да се счита за достоверна и поради това за достоверна се приема датата на постъпване в съда, към която дата искът се е погасил по давност (сочат се две решения на ВС); в максимална степен са изпълнени указанията на ВКС в предходното отменително решение и са събрани писмени и гласни доказателства – куриерската служба не отрича наличието на пратката и в това се установява и от представения от ищеца негов екземпляр от товарителницата, имащ характер на обратна разписка; сочат се две решения на ВС и определения на ВКС; ответникът по делото не е оспорил твърдяната от ищеца достоверна дата в товарителницата, но въпреки това съдът приел, че това е сторено още с направеното възражение за изтекла давност, без да се сочат конкретни факти; постановяването на решението в съответствие с доказателствата по делото и установеното от тях действително фактическо положение е винаги въпрос на точното прилагане на закона, а и неправилното приложение на императивни разпоредби на материалния и процесуалния закон също е винаги въпрос от значение за точното прилагане на закона, тъй като съдът постановява решението си въз основа на закона.
Ответникът [фирма], със седалище в [населено място], не представя отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че е налице трудова злополука, станала на 5 април 2005 г.; основният спорен момент е въпросът за давността, повдигнат с възражението на ответника относно достоверността на отразената в товарителницата дата – датата на вписването на исковата молба във входящия регистър на съда 10 юни 2008 г. или датата на изпращане по куриер 3 април 2008 г.; от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод, че отразената дата върху товарителницата е достоверната дата на документа – в графата на приемащ офис на куриерска служба изпращач липсва подпис, печат и отбелязване на лицето, което е получило пратката, като такова отбелязване липсва и в екземпляра, представен от ищеца; от писмо на куриерската служба се изяснява, че в случай, че в законния срок няма подадена рекламация, не се пазят документи, свързани с доставка на пратки; при относително дългия период от 3 април до 10 юни 2008 г. не е постъпила рекламация за недоставена пратка и не може да се приеме, че издаденият нов документ от куриерската служба представлява обратна разписка с достоверна дата на изпращане; за достоверна дата следва да се приеме датата на вписване на исковата молба във входящия регистър на съда, от който момент следва да се преценява изтичането на давността за предявяване на иска; правото на иск на ищеца е било погасено по давност, поради което не се излагат мотиви по съществото на спора.
Като взе предвид заявените съображения в жалбата и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касационният съд в настоящия си състав приема, че атакуваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Касационната жалба е почти идентична по съдържанието си с предходната такава по спора, по която е било образувано гр.д. № 1504 по описа за 2009 г. на ІІІ ГО и е постановено отменителното решение на ВКС, с което са дадени указания въззивният съд да даде на страните указания относно доказателствената тежест за спорното обстоятелство и да се съберат доказателства, при необходимост чрез заключение на вещо лице, относно датата на изпращане на пратката и причините за забавеното й доставяне. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се посочват същите съдебни актове, които са били посочени и при предходното касационно обжалване.
Като поставяне на правен въпрос в смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да се определи само заявеното от касатора и уточнено от съда: при изпращане на пратка чрез пощенски оператор как товарителницата следва да бъде оформена. По този въпрос като противоречиви на въззивното решение се сочат решение № 1707 по гр.д. № 1035 за 1984 г. на ІV ГО и решение № 1461 по гр.д. № 6836 за 1957 г. на І ГО. В нито едно от посочените решения поставения въпрос не е разрешен. В първото решение ВС приема, че при подаване на жалба в съответния срок по пощата и полагане на пощенско клеймо, срокът не се счита за пропуснат, докато във второто се приема, че товарителницата и пътният лист могат да служат като годно доказателство за отчитане, ако в тях се съдържат данни, които дават основание да се третират като първични документи, като в конкретния казус пътният лист бил надлежно подписан от шофьора и стоката била постъпила в склада. Начинът на оформяне на товарителницата не е определен в посочената съдебна практика, поради което не е налице основание да се приеме, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Извън посочения проблем, касаторът се е задоволил допълнително да заяви какво ново е постъпило по делото след връщането му от ВКС и какво според касатора следва да е тълкуването на представените писмени доказателства и подкрепящите ги гласни такива. Правен въпрос по изводите на съда, обусловили крайния резултат, не се поставя. Така например липсва питане по значението на липсата на рекламация в законовия срок за недоставяне на пратката, за естеството на издадения нов екземпляр от товарителницата. Не е поставен правен въпрос и по липсата на указания от страна на въззивния съд по доказателствената тежест за спорното обстоятелство. Съображенията на касатора, че куриерската служба не отричала наличието на пратка и че вторият екземпляр на товарителницата представлявал обратна разписка (още повече, че точното твърдение на пощенския оператор е различно – копие от товарителницата се предоставя на изпращача, а в случай, че пратката е с условие за връщане на обратна разписка, каквото в процесната бланка отбелязване липсва, такава е била върната на подателя), биха могли да се определят само като касационни оплаквания срещу правилността на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по допускане на касационното обжалване. Както се приема в задължителното за прилагане от съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Липсата на общото основание за допускане на касационното обжалване препятства извършването на съпоставка на дадено от въззивния съд разрешение и посочената съдебна практика, както и произнасянето на касационния съд по реда на чл. 290 и сл. ГПК, независимо от интереса на касатора.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 379 от 7 януари 2011 г., постановено по в.гр.д. № 324 по описа на окръжния съд в гр. Хасково за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: