2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 24.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……..……. и с участието на прокурора…………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 656 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК /във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/.
Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 16065 от 9.VІІ.2010 г. на турските /истанбулски/ търговци „М. И. Ве Тиджарет” и „Д. И. С. Ве Тиджарет”, подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 1843 на предходен тричленен състав на ВКС, ТК, Второ отделение от 6.ІІ.2017 г., постановено по т. д. № 2350/2015 г., с което е била оставена без разглеждане тяхна съвместна касационна жалба срещу въззивното решение № 5331/18.ХІІ.2014 г. на Благоевградския ОС по гр. дело № 854/2014 г. – наред с насрещната касационна жалба на софийското [фирма] срещу същото въззивно решение.
Единственото оплакване на двамата частни жалбоподатели е за постановяване на атакуваното прекратително определение при допуснато от предходния тричленен състав на ВКС съществено нарушение на съдопроизводствените правила: досежно приетото от него, че с въззивното решение е бил разрешен спор по искове с цена под 10 000 лв., след като в действителност делото било търговско и заведено по два обективно кумулативно съединени осъдителни иска с цена 10 000 лв. и съответно – 11 218.80 лв.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по съвместната частна жалба [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, претендирайки за неговото потвърждаване „ведно със законните последици”.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното касационно пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата съвместна частна жалба на турските /истанбулски/ търговци „М. И. Ве Тиджарет” и „Д. И. С. Ве Тиджарет” ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба на настоящите двама частни жалбоподатели, както впрочем и насрещната такава, подадена от ищцовото софийско търговско дружество, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че спорът, с който е бил сезиран първостепенния съд, има естеството на търговски, отнася се до правоотношения, които са породени от търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 3 ТЗ, че делото има за свой предмет вземания от търговски договори, сключени между търговци, както и че са предявени като частични, при условията на кумулативно съединяване, общо шест осъдителни иска във връзка с издадени данъчни фактури, с цена съответно 5 500 лв., 4500 лв., 8 400 лв., 700 лв., 400 лв. и 500 лева или всеки един от тях с цена под законоустановения минимум от 10 000 лв. В действителност въззивната инстанция е приела, че исковете, по които дължи произнасяне са шест, но с цена съответно: 10 000 лв.; 11 218.80 лв., 8 400 лв., 782.52 лв., 400 лв. и 2 115.24 лв. Меродавен за преценката по чл. 280, ал. 2 ГПК /в редакцията на този текст преди ДВ, бр. 50 от 2015 г./ е размерът на втората искова претенция, която е била уважена изцяло, като всеки от двамата търговци настоящи частни жалбоподатели е бил осъден да заплати половината от този размер – или по 5 609.25 лв. Следователно, касае се за субективно пасивно съединяване на два осъдителни иска, предявени като частични, всеки един от които с цена под законоустановения минимум от 10 000 лв. за цена на иск по търговско дело, който е бил в сила към датата 18.ХІІ.2014 г.. При тези данни по делото настоящият състав на ВКС намира, че прекратителното определение на предходния него тричленен състав ще следва да бъде потвърдено. Друг би бил въпросът, ако искането за осъждане на настоящите двама частни жалбоподатели да заплатят на благоевградското [фирма] сумата 11 218.50 лв. бе обвързано от твърдение на последното, че те му я дължат солидарно. В действителност, с молба от 26.ІХ.2013 г. /на л. 429/ е било надлежно уточнено от страна ищцовото д-во, че то претендира от истанбулските акционерни д-ва /настоячи частни жалбоподатели/ горната сума разделно: „поравно от първия и втория ответници”.
Мотивиран от горното настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 25 на състав на ВКС, ТК, Второ отделение от 6.ІІ.2017 г., постановено по т. дело № 2350/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2