О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
гр. София, 21.05.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 24 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д. против решение от 30.07.2012 г., постановено по гр.д.№ 1861/2008 г. от Софийски градски съд, ІІ”б” въззивен състав.
Ответниците по касационната жалба не взимат становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Въззивният съд е сезиран по жалби против решение на първоинстанционен съд, с което се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС. Предмет на касационното обжалване е решението на въззивният съд, с което същия се е произнесъл по основателността на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС. Съдът е счел предявения иск с правно основание чл.108 ЗС е основателен, както и с оглед на този изход по този предявен иск, на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ е отменен и издадения в полза на ответниците по иска констативен нотариален акт.
За да достигне до извода за основателност на предявения иск, съдът е приел, че ищците са придобили правото на собственост на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, с оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК вр. с чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че ищците по иска с правно основание чл.108 ЗС се легитимират като собственици на имота с нотариален акт от 1993 г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, на основание осъществявано от тях давностно владение и от техните наследодатели, за периода от 1957 г. до издаването на акта. Владението си, ищците установили въз основа на писмен договор от 1957 г., по силата на който техните наследодатели са закупили имота от наследодателите на ответниците по иска. Самия писмен договор не е прехвърлил правото на собственост, но е сред изброените в разпоредбата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ документи, удостоверяващи началото на давностния срок за придобиването на имота на основание придобивна давност. Доколкото разпоредбата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ предвижда, че включването на имота в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации не прекъсва срока на придобивната давност, както и фактът на установеното владение през 1957 г., съдът е приел, че имотът е придобит от ищците на основание придобивна давност, с изтичането през 1967 г. на десетгодишния срок, предвиден в разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС. Не се е спорило по делото, че ищците не са провели административна процедура по възстановяването на правото на собственост върху спорния имот, предвиден в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, доколкото са счели, че притежават правото на собственост върху имота, на основание притежавания от тях писмен договор от 1957 г. и изтекла в полза на техните наследодатели придобивна давност.
С оглед изложеното, съдът е приел, че са неоснователни възраженията на ответниците по иска с правно основание чл.108 ЗС за приложението на чл.29 ЗСГ /отм./ и чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ.
В изложението на касационните основания си сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Сочат се правни въпроси, касаещи възможността на лице да придобие правото на собственост върху земеделска земя, включена в блок на ТКЗС, без лицето да е било член-кооператор, както и налице ли е процесуална възможност да се направи довод за придобиването на подобен имот на основание придобивна давност, с оглед разпоредбата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ в производството по иск с правно основание чл.108 ЗС. Поставя се процесуален въпрос, свързан с поставените по-горе материалноправни въпроси, а именно, следва ли правата на лице, произтичащи от разпоредбата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ да се предявят в производство по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и допустимо ли е тези права, без да е проведен иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да се противопоставят на лица, черпещи своите права от успешно проведена реституционна процедура по ЗСПЗЗ и притежаващи позитивно решение на поземлена комисия, за възстановяването на правото им на собственост в реални граници. Сочи се и правен въпрос относно приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ при наличието на предпоставките на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ.
По всички тези правни въпроси е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. С решение № 120/30.03.2011 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 462/2010 г. на І-во гр.отд. на ВКС е даден положителен отговор на правния въпрос относно възможността да се придобиват на основание придобивна давност земеделски земи, внесени в ТКЗС , ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, с оглед разпоредбата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ, както и неприложимостта в случая на ограничителните разпоредби на чл.86 ЗС. Със същото решение е дадено и положително разрешение на поставения процесуален въпрос, това възражение да бъде разгледано в производството по иск за собственост, а не само в отделно исково производство по предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Същото разрешение е дадено и с решение № 146/30.03.2011 г. по гр.д.№ 722/2010 г. на І-во гр.отд. на ВКС. Произнасянето на въззивния съд по правните въпроси е съобразено изцяло с цитираната по-горе задължителна съдебна практика, поради което не е налице касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване, свързано с посочените правни въпроси.
Съдът не се е произнесъл в насока, че за имоти, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ не следва да се прилага ограничението чл.5, ал.2 ЗВСОНИ за периода от влизането в сила на реституционния закон, до приключването на реституционната процедура, напротив, той не е формирал правни изводи в тази насока, доколкото е приел с оглед разпоредбата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ, че придобиването на имота е настъпило през 1967 г., когато е изтекъл срока на придобивната давност. Поставения в насока тълкуване приложимостта на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ правен въпрос е неотносим към настоящия спор в производството по чл.288 от ГПК.
Цитираното ППВС №8/1980 г. касаещо характера на земеделската земя, включена в блок на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации е неотносимо към приложените от въззивния съд материалноправни норми, влезли в сила след приемането на цитираното постановление.
Съдът не е отрекъл конститутивното действие на позитивното решение на поземлена комисия за възстановяване правото на собственост върху земеделски имот, поради което соченото в тази насока противоречие със задължителна съдебна практика не е налице. При конкуренцията на права, възникнала между страните по делото, съдът е приел за приложима нормата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ, в каквато насока е и задължителната съдебна практика, съобразена от въззивния съд.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.07.2012 г., постановено по гр.д.№ 1861/2008 г. от Софийски градски съд, ІІ”б” въззивен състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.