4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 22.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 119 /2011 година
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], София против постановеното от Софийски окръжен съд определение № 128 от 03.06.2010 год., по ч.гр.д.№ 281/2010 год., с което е потвърдено разпореждане на Самоковския районен съд № 150 от 26. 02. 2010 год., по ч.гр.д.№ 139/2010 год. и е отхвърлено заявлението на настоящия частен жалбоподател, в качеството му на заявител, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист солидарно срещу едноличния търговец М. М. М., упражняващ търговска дейност под фирма „М. – М. М. М.”, с адрес на управление [населено място], едноличния търговец „Е. М. С., упражняват търговска дейност под фирма „ Г.- Е. С.”, [населено място], Е. М. С., М. Я. С., последните двама също от [населено място], като длъжници по договор за банков кредит от 28.05.2008 год. за сумите: 47 664 евро, представляваща просрочена главница; 291.85 евро просрочена редовна лихва, начислена за периода 25.01.2009 год.- 24.02.2009 год. и за сумата 5899.73 евро, наказателна лихва за периода 25.02.2009 год.- 20.08.2009 год., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от 21.08.2009 год. до окончателното им изплащане, както и направените деловодни разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила.
В инкорпорирано в частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, обосновавайки касационно обжалване по приложно поле по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касаторът въвежда твърдение, че даденото от въззивния съд разрешение по значимия за крайния изход на делото въпрос на процесуалното право, свързан със съдържанието на документа по чл.417, т.2 ГПК / извлечение от счетоводните книги на Б., с което се установява вземането и срещу длъжник/ е в противоречие с практиката на ВКС, ТК, материализирана в определения: № 264 от 07.05.2009 год., по ч.т.д.№ 210/ 2009 год. на І -во т.о. на ВКС, № 174/16.02.2010 год., по ч.т.д.№ 18/2010 год. на І-во т.о. и № 134 от 29.01.2010 год., по ч.т.д.№ 52/2010 год. на І-во т.о..
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по силата на чл.274, ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При обосноваване на искането си за достъп до касационен контрол касаторът се позовава на противоречива съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за съдържанието на документа по чл. 417, т. 2 ГПК, с оглед необходимите данни, при наличието на които този документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, произтичащо от предсрочна изискуемост на задължение по договор за банков кредит, както и за обхвата на извършвана от съда проверка в заповедното производство, въвеждайки ги като съществен процесуален въпрос, обусловил изводите на въззивния съд, за да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми.
За да постанови обжалваното определение Софийски окръжен съд е приел, че представените със заявлението на настоящия частен жалбоподател документи – извлечение от счетоводните му книги и договор за предоставяне на срочен банков кредит за оборотни средства № 52239 в размер от 51 000 евро, сключен на 28.05.2008 год. с ЕТ М., като кредитополучател и всички останали : едноличния търговец „Е. М. С., упражняват търговска дейност под фирма „ Г. – Е. С.”, Е. М. С. и М. Я. С., в качеството им на солидарни съдлъжници, попадат в посочените от законодателя документите, изброени в чл. 417, т. 2 ГПК и могат да бъдат приети като редовно от външна страна изпълнително основание, но не удостоверяват надлежно за изпълнение вземане срещу длъжника, както и неговата предсрочна изискуемост, т.е. втората от кумулативно въведените с чл.418, ал.2 ГПК задължителни предпоставки, за да възникне право на принудително изпълнение в полза на заявителя, поради отсъствие на данни по делото за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем.
Следователно поставените от частния жалбоподател въпроси на процесуалното право, които доуточнени от настоящата инстанция, съобразно правомощията и, разяснени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС са свързани със съдържанието на документа по чл. 417,т. 2 ГПК и с обсега на осъществяваната по отношение на същия съдебна проверка в заповедното производство, като обусловили решаващите мотиви на въззивното определение и чрез тях крайния изход на делото попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК – обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Неснователно е позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Както в цитираните съдебни актове, така и в служебно известните на настоящия съдебен състав определения, постановени от ВКС: № 426/ 2009 год., по ч.т.д.№ 332/2009 год. на І т.о.; № 706/2009 год., по ч.т.д.№ 525/2009 год. на І т.о.; № 637/2010 год. по ч.т.д.№ 746/2009 год. на ІІ т.о.; № 746/2010 год., по ч.т.д.№ 409/2010 год. на ІІ т.о.; № 130/2010 год., по ч.т.д.№ 415/2009 год. и др. изрично е застъпено становището, че за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката- заявител извлечението по чл.417, т.2 ГПК трябва да съдържа освен данни за договора за кредит, за длъжника, за поетото задължение и размера на кредита, за непогасения размер на вземането – главница и лихви, така и за момента на неговата изискуемост, щом заявителят се позовава на предсрочна изискуемост на целия кредит или на част от него.
Според изложените в горепосочената съдебна практика и тази на която частният жалбоподател се позовава съждения, по силата на чл.418, ал.2 ГПК съдът издава изпълнителен лист, след като прецени редовността на документа от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, което означава задължително извършване и на проверка относно неговата ликвидност и изискуемост.
Поради това, независимо от съществуващото различие във фактите и обстоятелствата по делата, по които сочените по- горе определения на ВКС са постановени, то общо изразеното в тях разбиране е, че когато заявителят се позовава на предсрочна изискуемост на целия кредит или на част от него, фактът на предсрочната изискуемост също следва да е надлежно установен било в самото извлечение, било чрез извършено в него препращане към друг документ, представен по делото.
Или, когато предсрочната изискуемост е поставена в зависимост от упражняване правомощието на Б.-кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем, както е в разглеждания случай, съгласно чл.21, т.2, раздел 9 от ОУ на за микрокредитиране на М., към които договорната клауза на т.8 препраща, макар и неточно / вписано е чл.30, какъвто в приложените в препис ОУ не съществува/, това обстоятелство следва да бъде изрично удостоверено в заповедното производство, в какъвто смисъл е създадената при действието на ГПК – чл.290 и сл. задължителна за съдилищата в страната практика- решение № 92/2009 год., по т.д.№ 467/2008 год. на ІІ т.о. и решение № 58/2009 год., по т.д.№ 584/2008 год. на ІІ т.о..
Следователно възприетото от СОС разрешение, че липсата на удостоверени в извлечението на Банката- заявител данни за настъпила предсрочна изискуемост на предоставения с процесния договор № 52239/28.05.2008 год. банков кредит, води до неоснователност на заявлението по чл.417, т.2 ГПК, поради отсъствие на изискуемата се от чл.418, ал.2 ГПК удостоверителна сила на документа е в съгласие с трайно установената практика по поставените от частния жалбоподател правни въпроси и селективния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК се явява недоказан.
Водим от изложеното настоящият състав на второ търговско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски окръжен съд № 128 от 03.06.2010 год., по ч.гр.д.№ 281 / 2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: