2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
С., 22.06. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 2434 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
В касационната си жалба Домът за възрастни хора с психични разстройства „Професор Д-р Т. Т.“ е поискал спиране на производството до влизане в сила на съдебен акт по НОХД № 165/2018 г. по описа на Смолянския районен съд.
Ответникът по касационната жалба Ю. Д. счита искането за неоснователно.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, намира следното:
Спиране на производството по делото по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК зависи от преценката на съда за наличието на определен факт- висящност на друго дело от значение за правилността на решението. ВКС не е инстанция по същество и не може да съобрази при постановяване на решението си нови обстоятелства, а трябва да изхожда само от установената от съда фактическа обстановка. Ако пред въззивния съд е съществувала връзка на преюдициалност, която е отрицателна процесуална предпоставка, но въпреки това този съд е постановил решението си без да спре производството, ВКС би обезсилил съдебния акт и би върнал делото за ново разглеждане с цел спирането му до отпадане на процесуалната пречка за упражняване правото на иск. Спиране на производството пред ВКС в този случай не е необходимо. Ако преюдициалното дело е образувано след постановяване на въззивното решение, касационният съд не може да събира нови доказателства и да възприеме различна фактическа обстановка в касационното производство. Тогава преюдициалното дело би било основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Ето защо в касационното производство ВКС не може да постанови спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. В този смисъл е разрешението, дадено в т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, което не е загубило значение.
По тези съображения искането на касатора за спиране на производството до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 165/2018 г. по описа на Смолянския районен съд трябва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дома за възрастни хора с психични разстройства „Професор Д-р Т. Т.“ за спиране на производството до влизане в сила на съдебен акт по НОХД № 165/2018 г. по описа на Смолянския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: