5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 23.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 71 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. М. Й. от [населено място], обл. К., чрез процесуалния му представител адв. М. Ч., против въззивното решение № 179 от 29 септември 2015 г., постановено по в.гр.д. № 179 по описа на окръжния съд в гр. Кърджали за 2015 г., с което е потвърдено решение № 92 от 24 юни 2015 г., постановено по гр.д. № 166 по описа на районния съд в гр. Момчилград за 2015 г. за отхвърляне на предявените от Й. против [община] искове за признаване на уволнението му за незаконно и отмяната му, за възстановяването на Й. на заеманата преди уволнението работа „секретар на МКБППМН, отдел ОКЗСДС и Т” в [община], и за присъждане на обезщетение от 3720 лева за оставането му без работа поради уволнението за периода 26 февруари – 26 август 2015 г., ведно със законната лихва от 26 февруари 2015 г.
В касационната жалба се поддържат неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че съдът не е съобразил законовите предпоставки за прилагане на прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, тъй като работодателят не е доказал трансформирането по надлежния ред на заеманата длъжност от такава по трудово правоотношение в такава, заемана по служебно правоотношение – не е установена промяна в изискванията за заемане на длъжността според единния класификатор, както и дали това е сторено по надлежния законов ред. Твърди се, че съгласно чл. 21, т. 2 ЗМСМА (както и според Раздел ІІ, чл. 8, т. 16 от У. правилник на общинска администрация К.), кметът на общината следва да отправи мотивирано предложение до общинския съвет за изменение и утвърждаване числеността и наименованието на персонала в организационните структури в администрацията, предложението да се одобри от общинския съвет и едва след това да бъде издадена съответната заповед. Не било съобразено, че в поименното щатно разписание длъжността е определена за заемане по трудово правоотношение и е вакантна. Освен това трудовото правоотношение е възникнало преди влизането в сила на наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, поради което наредбата не следва да се прилага. При анализ на чл. 4, ал. 2 от наредбата се установява още, че заеманата от касатора длъжност може да се заема и по трудово правоотношение, тъй като на касатора е определено длъжностно и експертно ниво, относимо за държавен служител и за заемана от него длъжност, а и съгласно ПМС № 51/2006 г. правоотношението му по силата на препращащата разпоредба на чл. 6, ал. 3 ЗБППМН следва да бъде преобразувано от трудово в служебно. Заповедта е незаконосъобразна и защото не съдържа относимо правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение и не съдържа подробно фактическото основание, обусловило законосъобразността й според КТ, поради което е немотивирана. Съдът не е взел предвид и прекратяването на трудовото правоотношение при пренебрегване на специалната закрила по чл. 333 КТ. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се заявява искане за допускането му по всички основания на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът [община] не представя отговор на касационната жалба.
Предвид променената през 2012 г. структура на общинската администрация от общинския съвет на К. и одобрената обща численост и структура на администрацията, съответните изменения през 2012 и 2014 г., утвърдените от кмета на общината длъжностни разписания от 2014 г. и 2015 г., въззивният съд е приел, че длъжността, заемана от касатора, е била определена за заемане по служебно правоотношение. Прието е, че при уволнение на посоченото основание е без значение дали наименованието на длъжността е променено или е трансформирана в друга, както и дали служителят отговаря на изискванията за заемане на длъжността от държавен служител. Въвеждането на изискването длъжността да се заеме по служебно правоотношение е счетено за съответно на изискването на т. 289 от Класификатора на длъжностите в администрацията. Изрично е посочено, че промяната в длъжностното разписание по отношение на вида и броя на длъжностите и вида на правоотношението, по което следва да се заемат, е в правомощията на кмета на общината, като е отречен основният довод на ищеца, че от компетентността на общинския съвет е да трансформира характера на трудовото правоотношение в служебно съгласно чл. 21, т. 2 ЗМСМА, тъй като определянето на „обща численост и структура на общинската администрация в общината” и „длъжностно разписание” са от компетенцията на различни субекти.
К. съд приема, че поставените от касатора правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
Първите три въпроса са: при приложението на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ за прекратяване на трудово правоотношение от значение ли е определянето на длъжността за заемане от държавен служител да е извършено по надлежния ред (в съответствие с чл. 21, т. 2 ЗМСМА) и ако трансформирането не е извършено по надлежния ред, води ли това до незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение; за валидността и законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ следва ли съдът да установи освен че е налице трансформация на длъжността и дали тази трансформация е извършена по надлежния ред; кметът на общината може ли еднолично да решава въпросите по трансформирането на длъжността „секретар МКБППМН” или следва да се съобрази с процедурата по чл. 21, т. 2 ЗМСМА. На поставените въпроси е даден отговор в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (например решение № 204 по гр.д. № 229/2009 г., ІV г.о., решение № 117 по гр.д. № 967/2011 г., ІІІ г.о., и др.), в която се приема, че в правомощията на кмета е утвърждаването и изменението на длъжностното разписание, включително на вида и броя на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и на вида на правоотношението, по което те се заемат, в рамките на определените от общинския съвет структура на общинската администрация и общата численост на персонала в нея. Подробно за тълкуване разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА и чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА (относно правомощията на общинския съвет и на кмета на общината, свързани с определяне на длъжностите и вида им в общинската администрация), касационният съд се произнесъл още с решение № 812 по гр.д. № 3823/2008 г., V г.о., в което при съобразяване на съотношението между компетенциите на общинския съвет, който според чл. 18 ЗМСМА е орган на местното самоуправление, а съгласно разпоредбата на чл. 20 от същия закон той определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 17 от закона, както и на други дейности, определени със закон, от една страна, с правомощията на кмета от друга страна, който съгласно нормата на чл. 38 ЗМСМА е орган на изпълнителната власт в общината и има задължението по т. 7 на чл. 44, ал. 1 ЗМСМА да организира изпълнението на актовете на общинския съвет и да внася в него отчет за изпълнението им, на когото са възложени и работодателски правомощия спрямо служителите в общинската администрация по т. 3 на чл. 44, ал. 1 ЗМСМА, приема, че именно кметът е оправомощен да реализира в практически аспект решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА, като е заключено, че именно кметът е компетентният орган да изготви щатното и поименното разписание. От изложените разрешения следва, че редът за определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение е спазен, ако кметът на общината е изготвил длъжностното разписание и при него са спазени параметрите, дадени му от общинския съвет за структурата на общинската администрация и общата численост на заетите по някакъв вид правоотношение в нея. Тъй като даденото от въззивния съд разрешение е съответно на практиката на ВКС, не се разкрива наличие на основание за допускане на касационното обжалване.
Поставя се и въпросът следва ли да се счете заповедта за прекратяване на трудово правоотношение за мотивирана при положение, че в съдържанието на същата не се съдържа относимото фактическо и правно основание, както и че не е посочена коя е длъжността, определена за заемане от държавен служител, както и редът, по който е определена и въз основа на какъв акт, и при положение, че не е посочена новата длъжност, определена за заемане по служебно правоотношение, съответстваща на старата по единия класификатор. По този въпрос, макар надлежно въведен в процеса още с исковата молба, и надлежно посочен във въззивната жалба, въззивният съд не се е произнесъл. При това положение липсата на произнасяне от страна на въззивния съд не е станала предмет на питане от страна на касатора, а изрично поставеният въпрос не е бил разрешен от въззивния съд. Отделно следва да се отбележи, че правилото на закона е ясно и не се нуждае от тълкуване, доколкото като основание за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят (кметът на общината) е достатъчно да посочи правното основание в случая, и при разбирането, че именно в негово правомощие е промяната на вида на правоотношението, защитата на служителя не е затруднена.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 179 от 29 септември 2015 г., постановено по в.гр.д. № 179 по описа на окръжния съд в гр. Кърджали за 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: