3
определение по гр.д.№ 4016 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 23.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4016 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на И. С. И. срещу решение № 1149 от 06.07.2017 г. по в.гр.д.№ 850 от 2017 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е оставено в сила решение № 2 от 02.11.2016 г. по гр.д. № 1578 от 2000 г. на Варненския районен съд в частта му, с която е оставена без уважение молбата на И. И. за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение № 2 от 31.01.2014 г.- да се премахне израза „и от дворното място“ в изречението: „Постановява да бъде изнесен на публична продан следния недвижим имот: гараж с две избени помещения със застроена площ от 36 кв.м., ведно с прилежащите части от общите части на гаража и от дворното място, находящ се в [населено място], [улица]“.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдоприизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторката практика на ВКС /решение № 183 от 18.06.2012 г. по гр.д.№ 88 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г..о. и решение № 529 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 1129 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните въпроси:
1. След като един от съсобствениците е изгубил собствеността върху единственият обект, към който принадлежат съответните идеални части от дворното място, допустимо ли е съдът да придава идеални части от това дворно място към изградените в него незаконни постройки, без това да е уговаряно изрично ?
2. Прилага ли се формираната задължителна практика по приложението на чл.92 ЗС при прехвърляне чрез изпълнително дело ?
В писмен отговор от 20.09.2017 г. ответникът С. В. С. оспорва касационната жалба като счита същата за недопустима. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.
Останалите ответници по жалбата С. В. С., С. И. Х., Велико К. Х. и С. А. С. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на такъв въпрос от касатора е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване.
В конкретния случай касаторката не е посочила правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разяснен в т.1 от горепосоченото тълкувателно решение- такива, които да са от значение за конкретното дело и да са обусловили изводите на съда в обжалваното решение. И двата поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са неотносими към решението за поправка на очевидна фактическа грешка в решението за извършване на делбата. Въпросите са свързани с това дали до делба е следвало да бъдат допуснати и общите части от дворното място, които, според съда, принадлежат към допуснатия до делба гараж с две избени помещения. Този въпрос обаче е бил предмет на разглеждане в първата фаза на делбата и е бил разрешен със сила на пресъдено нещо с решението по допускане на делбата /решение от 03.04.2003 г. по гр.д.№ 1578 от 2000 г. на Варненския районен съд, 25 състав/. С решението по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решението по извършване на делбата съдът не е компетентен да променя решението по допускане на делбата, а следва само да реши дали е налице несъответствие между формираната и изразена воля на съда в решението по извършване на делбата от 31.01.2014 г.
Поради непосочването на правни въпроси, които да са обусловили изводите на съда в обжалваното решение по чл.247 ГПК, касационното обжалване на това решение не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника С. С. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1149 от 06.07.2017 г. по в.гр.д.№ 850 от 2017 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА И. С. И. от [населено място], [улица] да заплати на С. В. С. от [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.