О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
[населено място], 24.03.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №754/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба дружеството [фирма], представлявано от Т. Д. и юрисконсулта Д. К. срещу решение №58/11.05.2010г. по в.т. дело № 119/2010г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 18/15.01.2010г., постановено по т.д. №1081/2009г. на ОС – Варна. Искането е за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно. В изложението на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване касаторът сочи материалноправен въпрос от значение за изхода на делото : следва ли в хипотезата на чл.74 ТЗ в случаите в които ООД, в което съдружница са две лица, които са заедно и поотделно управители на дружеството, да си разменят взаимно покани за свикване на събрание при условие, че и двамата управители на дружеството заедно на уговорената дата са организирали събрание като са обсъдили и приели дневен ред, разгледали са го точка по точка и са гласували решенията единодушно. Произнасянето по този въпрос е отнесено към допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор ответникът по касация Л. К. счита, че не са налице предпоставките на закона за допускане на решението на Варненския апелативен съд до касационен контрол. Поддържа се, че така поставения въпрос не съответства на фактите по делото, защото няма доказателства събранието да е организирано и от двамата управители, с предварително оповестен дневен ред, дневния ред не е гласуван от събранието на 7.08.2009г., нито е проведено гласуване по всяка точка от протокола. Счита, че приложението на чл.139, ал.1 ТЗ няма нужда от допълнително тълкуване. Няма искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Настоящият състав намира, че по формулирания от касатора материалноправен въпрос не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК – материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства/ ТР №1-19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. В случая, за да постанови обжалвания резултат – отмяна на решенията на общото събрание на дружеството – касатор от 7.08.2009г. по т. 2 и т.3 от дневния ред, ВАС е приел, че съгласно чл.139, ал.1 ТЗ е задължително изпращането на писмена покана до всеки от съдружниците, независимо от това дали имат и качеството на управител, което не е сторено по отношение на ищеца К.. Прието е също, че не е необходимо изпращането на покана до управителите на дружеството, само в случай, в който те са взели общо решение за свикване на ОС на дружеството, с определен дневен ред, насрочено не по-малко от 7дни и отразено в нарочен протокол, какъвто по делото не е представен. Следователно, изводите на съда за нарушение на чл.139, ал.1 ТЗ са изведени след преценка на доказателствата по делото и установените с тях факти, а именно, че управителите не са взели общо решение за свикване на ОС със съгласуван дневен ред, отразено в протокол. С оглед на установеното от фактическа страна, различна от тази поддържана от касатора, поставеният правен въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото. След като не е посочена основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не е необходимо да бъде обсъждана специалната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за селектиране на касационните жалби. Независимо от това следва да се отбележи, че по приложението на чл.139, ал.1 ТЗ има установена съдебна практика и преценката дали е спазена разпоредбата при свикване на общо събрание на съдружниците, се прави винаги въз основа на установените по делото конкретни факти, както е сторено по конкретното дело. Изложеното дава основание на съда да не уважи искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, затова ВКС, ТК състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №58 от 11.05.2010г. по в.т.дело №119/2010г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: