О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 25.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2344/2013 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба № 10014 от 22.10.2012г., подадена от Г. Г. К. против определение № 1965/27.09.2012г. по ч. гр.д.№ 3279/2012г. на САС, с което е отменено определение от 19.04.2012г. по гр.д.№ 4721/2008г. и вместо това е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за присъждане на деловодни разноски до уважения размер 2,68,49 лв., съставляваща част от заплатеното адвокатско възнаграждение.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 78, ал.4 ГПК, тъй като са налице предпоставките на този текст, а не са присъдени разноски на ответницата предвид прекратяване на делото.
Ответникът по частната касационна жалба оспорва допускането до касационен контрол и по същество, защото не е доказано реално извършване на действия от пълномощника.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
От П. Г. П. е предявен иск, по който след разделяне на производството по гр.д.№ 816/2008г. на СГС е образувано гр.д.№ 4721/2008г. на СГС. С молба от 07.09.2009г. е уточнено, че иска е по чл. 135 ЗЗД, чиято цена е 80 924 лв. След връчване на препис от исковата молба и подаване на отговор от ответниците, включително и от Г. Г. К. / на 25.02.2011г./, ищецът е оттеглил иска с молба от 13.10.2011г. Тъй като първо съдебно заседание не е било проведено, производството е прекратено без становище на ответниците с определение № 14 898/14.10.2011г. Г. К. е подала молба за присъждане на разноски на 20.03.2012г., към която е приложила пълномощно от 29.09.2011г. за уговорен адвокатски хонорар от 5500 лв. До подаване на тази молба не са извършвани процесуални действия от пълномощник, не е представяно и пълномощно. Ищецът П. П. е възразил против молбата.
С определение от 19.04.2010г. на СГС е уважена молбата частично до размер 2068,49 лв., съответстваща на цената на иска и Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждение без да се прилага пар.2 от същата. Съдът е приел, че са направени разходи във връзка с размяната на книжа от преди молбата за прекратяване дори да не е представено пълномощно до момента на прекратяване на делото.
Въззивната инстанция не е споделила този извод, като е приела, че се присъждат само направените разходи, а по делото не се установява да са извършени процесуални действия от пълномощника на ответницата К. и да са направени разходи за такива, поради което е отменено определението на СГС и молбата е оставена без уважение.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса: „следва ли да се приеме, че е налице действително извършени от редовно упълномощен адвокат процесуални действия, когато съдебното производство е прекратено поради оттегляне на иска след размяна на съдебните книжа, но преди първото по делото съдебно заседание и по какъв начин следва да се докажат действително извършените действия по адвокатска защита, изразяваща се в устни и писмени консултации по делото, за да бъде присъден уговорения изцяло и платен изцяло адвокатски хонорар. По този въпрос се твърди противоречива съдебна практика, като се представят две определения. /опр. № 320/09.05.2012г. по гр.д.№ 202/2012г. на ВКС ІІІ гр.о. по чл. 274, ал.2 ГПК и опр.№ 495/25.06.2010г. по гр.д.№ 1669/2009г. на ІІІ гр. на ВКС/
Поставените два свързани въпроса не определят изхода от спора. Пълномощното и договорът за правна помощ са подписани на 29.09.2011г. и са представени по делото с молба, съдържаща искане за присъждането им след прекратяване на делото, т.е. няма редовно упълномощен адвокат в хода на производството по време на извършване на процесуалните действия пред съда. До този момент е подаден само кратък отговор лично от жалбоподателката, а не чрез пълномощник. С договорът и упълномощаването се учредява представителната власт, но от посочената дата на сключване до прекратяване на производството не са извършени процесуални действия от повереника. Всички следващи процесуални действия са свързани с претенцията за разноски в размер на 5500 лв. Ако до упълномощаването са давани устни консултации от по-късно упълномощеният адвокат, за тях е следвало да се представи квитанция за плащане, като счетоводен документ. Такива обаче не се представят. Доказването на извършени плащания до сключването на договорът за правна помощ се определя от счетоводните изисквания, Съдебната практика приема, че договорът за правна помощ доказва направените деловодни разходи за правна защита и съдействие, но в случай се твърдят разходи от преди сключването му, които могат да сс докажат само със счетоводни документи. Не може да се предполага, че разходи от преди сключване на пълномощното са включени в договореното възнаграждение по него.
Цитираната съдебна практика също е неотносима, защото има за предмет различни казуси от процесния. С опр. № 320/09.05.2012г. по гр.д.№ 202/2012г. на ВКС ІІІ гр.о. по чл. 274, ал.2 ГПК е прието че процесуалното представителство при изготвяне на отговора има значение само за договореното адвокатско възнаграждение, като направени по делото разноски. По делото са били представени доказателства за направените разноски в хода на производството преди приключването му и съдът е приел, че трябва да се присъдят. С определение № 495/25.06.2010г. по гр.д.№ 1669/2009г. на ІІІ гр. на ВКС е разгледан въпроса дали адвокатското възнаграждение е такова за престиране на труд, или е по договор за поръчка с оглед определяне на погасителната давност за него. В мотивите е посочено, че адвокатската помощ може да се изразява и в устни справки, но това е изрично определено и в ЗА и не означава, че за устните консултации не се дължи възнаграждение и доказателства за плащането му.
По изложените съображения не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до касация обжалваното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1965/27.09.2012г. по ч. гр.д.№ 3279/2012г. на Софийски апелативен съд по частна жалба № 10014 от 22.10.2012г., подадена от Г. Г. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: