3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
С., 27,03,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №110/12 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на А. К. К. от [населено място] срещу определение №279 от 02.12.11г. по т.д.1208/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на А. К. К. за отмяна по реда на чл.303, ал.1,т.4 ГПК на решение №1233 от 17.09.2011г. по гр.д. 2395/11г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по реда на чл.435 и сл. ГПК..
Ответниците по частната жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане молбата на А. К. К. за отмяна по реда на чл.303, ал.1,т.4 ГПК на решение №1233 от 17.09.2011г. по гр.д. 2395/11г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по реда на чл.435 и сл. ГПК. За да постанови обжалваният резултат, съдът е приел, че тъй като искането за отмяна касае решение на въззивен съд, с предмет обжалване- действия на съдия- изпълнител, то същото доколкото не се ползва със сила на пресъдено нещо и не разрешава материалноправен спор, не подлежи на отмяна по реда на чл.307 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК,ІІ т.о. е било образувано по молба на дружеството – жалбоподател за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на решение №1233 от 17.09.2011г. по гр.д. 2395/11г. на Пловдивски окръжен съд. С този съдебен акт – предмет на исканата отмяна, е отменен отказа на ЧСИ Др. М. – Т., за прекратяване на изп. д. 817/11г. , да върне изпълнителни листове и вдигне всички наложени възбрани по реда на чл.433, ал.2 ГПК като незаконосъобразен и е върната преписката със задължителни указания за частния съдебен изпълнител. При тези фактически данни, правилна е преценката на състава на ВКС, ІІ т.о., че отправеното искане е недопустимо. Решението, постановено в производство по чл.435 ГПК, с което се извършва преценка за правилността на отказа на съдебния изпълнител да извърши определено изпълнително действие в изпълнителното производство не се ползува със сила на пресъдено нещо, тъй като не разрешава материалноправен спор, а съставлява средство за осъществяване контрол върху тези действия. Извънинстанционното производство по чл.307 ГПК има за предмет само влезлите в сила решения, постановени при условията на редовния исков процес, които се ползват със сила на пресъдено нещо.В този смисъл са и разрешенията дадени с т.2 на Постановление № 2 /29.11.1977 на Пленума на ВС на РБ.
С оглед изложеното, не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №279 от 02.12.11г. по т.д.1208/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на А. К. К. за отмяна по реда на чл.303, ал.1,т.4 ГПК на решение №1233 от 17.09.2011г. по гр.д. 2395/11г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по реда на чл.435 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: