О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 203
гр. София, 27.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2503 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. К. Г. срещу решение №751 от 29.03.2018 г. по в.гр.д.№2680/2017 г. на САС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №7814 от 27.10.2016 г. по гр.д.№13915/2014 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. К. Г. срещу ЗК „Лев инс” АД иск по чл.226, ал1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 100 000 лв. до пълния предявен размер от 180 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на ПТП от 11.07.2013 г., ведно със законната лихва от 11.07.2013 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроса за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, за който се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. С молба от 31.10.2018 г., подадена повече от пет месеца след изтичане срока за обжалване на решението се поддържа, че при постановяване на решението, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по формулирани от касатора нови въпроси, както и че решението е очевидно неправилно.
Ответникът по касация ЗК „Лев инс” АД не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на ищеца. По отношение на спорния по делото въпрос за размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, въззивният съд, анализирайки събраните по делото доказателства, е съобразил причинените на ищеца травматични увреждания, вкл. трайния характер на травмата, предизвикана от отстраняване на далака и продължителния процес на възстановяване от тежката черепно-мозъчна травма, стреса и уплахата, интензивността и продължителността на болките и страданията, претърпени от ищеца, като и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, като в този смисъл е достигнал до извод, че за обезщетяване на доказаните в процеса неимуществени вреди, причинени на ищеца при ПТП на 11.07.2013 г., следва да бъде определено обезщетение в размер 100 000 лв.
Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че постановеният от касатора въпрос е формирал правната воля на въззивния съд – обусловил е частичното отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, но спрямо този въпрос не се установяват сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната задължителна съдебна практика на ВКС /обективирана в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др./ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС.
В този смисъл и с оглед обстоятелството, че не са формулирани други материално или процесуалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в молбата от 31.10.2018 г. твърдения за очевидна неправилност на решението и правните въпроси, формулирани след изтичането на срока за обжалване на въззивното решение, не следва да бъдат обсъждани/, обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №751 от 29.03.2018 г. по в.гр.д.№2680/2017 г. на САС в частта, с която е потвърдено решение №7814 от 27.10.2016 г. по гр.д.№13915/2014 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. К. Г. срещу ЗК „Лев инс” АД иск по чл.226, ал1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 100 000 лв. до пълния предявен размер от 180 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на ПТП от 11.07.2013 г., ведно със законната лихва от 11.07.2013 г. до окончателното изплащане.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.