О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 28.03. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1249/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. В., В. Г. В., М. Л. В., М. Г. Т. и Т. В. Т., всички чрез пълномощника адвокат М. Ш., срещу въззивно решение от 04.08.2011г. по гр. дело № 1053/2010г. на Благоевградския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по процесуално правен въпрос – следва ли ищецът по иск с правно основание чл.109 ЗС да доказва с какво и как му се пречи да упражнява правото си на собственост, когато то е ограничено от извършено незаконно строителство на регулационната граница. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение №430/27.10.2010г. по гр.д.№312/2010г., ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Като е възложил доказателствената тежест на ищеца по установяване пречките, които му създава извършеното от ответниците незаконно строителство, въззивният съд е постановил решение в противоречие с практиката на ВКС основание за допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 28.10.2010г. по гр.д.№827/2007г. на Районен съд – Гоце Делчев, с което е отхвърлен като неоснователен искът, предявени от Г. В., В. В., М. В., М. Т. и Т. Т. против К. С. П., З. И. П. и С. К. П. с правно основание чл.109 ЗС – за осъждане на ответниците да премахнат незаконно изградената от тях постройка на един етаж, представляваща част от жилищната сграда –елемент на основното застрояване в УПИ ХХ, имот пл.№ 2466, кв.107 по действащия план на [населено място], находяща се в северната част на същия УПИ на граничната регулационна линия със собствения им УПИ ХVІ, имот пл.№2467, кв.107, с което пречат на ищците да упражняват собственическите си права.
Въззивният съд е приел, че ищците са собственици на УПИ ХVІ, имот пл.№2467, кв.107 по действащия план на [населено място], а ответниците са собственици на УПИ ХХ,имот пл.№2466, кв.107 по същия план. Съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №497/2008г. ответниците са изградили в имота си жилищна сграда с банков офис, за което им е издадено разрешение за строеж №130/2006г. По жалба на ищеца Г. В., с констативен протокол от 12.03.2008г. на отдел ”Строителен контрол” – [община], е установено,че допуснатите съществени отклонения от одобрените проекти са отстранени и към момента сградата е приведена в съответствие с тях. Въззивният съд е възприел заключението на техническата експертиза, установяващо, че първоначалното навлизане на пристройката през регулационната линия в съседния УПИ ХVІ, е било отстранено и към момента на проверката тя не засяга регулационната линия с УПИ ХVІ,кв.107. От правна страна съдът е приел, че не е доказано твърдяното в обстоятелствената част на исковата молба навлизане на процесната постройка с 5 м. в имота на ищеца, с което на последния да се препятства упражняване правото на собственост. В обстоятелствената част на исковата молба не се съдържат други твърдения за препятстване от ответниците на упражняване правото на собственост на ищците. От констатациите на техническата експертиза, както и от останалите писмени доказателства обаче е установено, че описаното в исковата молба фактическо състояние не съществува. Предприетото изменение на петитума на иска – за премахване на постройка, която е на регулационната линия, без обаче да се променят фактическите твърдения за навлизането и в имота на ищците и да се изложат факти относно посегателството върху правото им на собственост,както и да се ангажират доказателства за това, води до неоснователност на така предявения иск.
Повдигнатият процесуален въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото той не е обусловил изхода на делото. Този въпрос не е бил включен в спорния предмет. Решаващите изводи на въззивния съд са за това, че фактическите твърдения в исковата молба за навлизане на постройката в имота на ищците, не са установени по делото. При това положение въпросът относно възлагането на доказателствената тежест и дали следва ищецът по иск с правно основание чл.109 ЗС да доказва с какво и как му се пречи да упражнява правото си на собственост, когато то е ограничено от извършено незаконно строителство на регулационната граница, е правно ирелевантен. Освен това по реда на чл.290 ГПК в решение №430/2010г., ВКС, ІІг.о., на което се позовават касаторите, е прието, че претендираната защита по чл.109 ЗС следва да съответства на нарушението, т.е. преустановяване само на онези действия на ответника или създаденото от него състояние,в които се състои неправомерното посегателство върху собственическите права на ищеца.Наличието на такова съответствие се преценява с оглед твърденията в исковата молба как се накърняват правата на ищеца. Когато с иска по чл.109 ЗС се цели защита правото на собственост, накърнено чрез незаконно строителство на регулационната линия, ищецът не следва да доказва как и с какво строителството се ограничават правата му, но следва да изложи твърдения в тази насока в исковата молба с оглед преценката за това, дали е налице съответствие между твърдяното накърняване на правата чрез нарушеното от ответника ограничение на благоустройствена правна и отправеното искане за защита, както и с оглед правото на защита на ответника в процеса. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Поставеният правен въпрос от касаторите не отговаря на посочените критерии, поради което не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, поради липса на искане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.08.2011г. по гр. дело № 1053/2010г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: