2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 203
С., 29.03.2011 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 726/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 74 от 25.02.2010 г. по т.д.№ 1502/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 3069 от 22.10.2009 г. по гр.д.№ 2839/2009 г. на Варненския районен съд, ХХХІ-ви състав и е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Л. П. П. иск с правно основание чл.402 (отм.) ТЗ за сумата 1 950 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му като неправилно.
В изложението, депозирано съобразно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че от значение за изхода на делото са въпросите кой е приложимия закон в случаите, в които застраховател по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахован, увреден от лице, имащо сключена застраховка „Гражданска отговорност” и за кои случаи § 143 от ПЗР на З. въвежда обратно действие на чл.213, ал.1, изр.4 КЗ. По отношение на тях аргументира приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с тезата си, че въпросът за точното определяне на кръга от лицата, срещу които застрахователят може да упражни правата си, след като се е суброгирал в правата на увредения застрахован преди влизане в сила на изменението на чл.213, ал.1 КЗ е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касация Л. П. П. възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, в който са изложени и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на прекулзивния едномесечен срок по чл.283 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение като обсъди наведените от страните доводи за допустимост на касационното обжалване намира, че не са налице сочените от касатора селективни критерии за достъп до касация на въззивното решение.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че с § 143 от ПЗР на З. (ДВ бр.97 от 23.11.2007 г.) е предвидено нормата на чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ да се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане към датата на обнародване на закона – 23.11.2007 г. Прието е, че чл. 213, л.1, изр. 4 КЗ повелява застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, да предяви претенцията си към причинителя, който има валидна застраховка „гражданска отговорност“ само до размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка, както и за вредите, причинени от водача на МПС, за които застрахователят по същата застраховка е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 268 КЗ. Изложени са съображения, че с изменението на закона, регламента на чл. 213, ал. 1, изр. четвърто се разпростира за всички случай на встъпване в право, независимо от това, дали то е възникнало за застрахователно правоотношение, създадено по КЗ или при действието на актове преди този закон, с единственото условие деликвентът да не е заплатил обезщетението на застрахователя към 23.11.2007 г. Тъй като в конкретния случай размерът на изплатеното обезщетение не надхвърляло размера на минималната задължителна застрахователна сума и при липсата на даннни застрахователят на ответника да е отказал плащане на някое от основанията по чл.268 КЗ, въззивният съд приел, че предявеният от ищеца и настоящ касатор иск е неоснователен.
Основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага неяснота, непълнота или противоречие в правна норма, по която не съществува съдебна практика и произнасянето от ВКС по поставения правен въпрос ще допринесе за прилагането на закона според точния му смисъл.
В случая, по тълкуването и прилагане на § 143 от ПЗР на ЗИД на КЗ ВКС, след допуснато касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е постановил по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 99 от 2.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 70/2009 г., I т. о., Решение № 119 от 7.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 40/2009 г., I т. о., Решение № 133 от 9.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 44/2009 г., I т. о. и Решение № 798 от 11.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 655/2009 г., I т. о., с които е прието, че с § 143 от ПЗР на З. е извършено законово преуреждение с обратна сила на висящи правоотношения, независимо дали са създадени по КЗ или при действието на ТЗ, по които делинквентът не е заплатил обезщетение към 23.11.2007 г, като под понятието „плащане“по смисъла на правната норма следва да се разбира погасяване на вече възникнало регресно право.
Обжалваният въззивен акт съответства изцяло на приетите разрешения в практиката на ВКС, което изключва заявеното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 74 от 25.02.2010 г. по т.д.№ 1502/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: