2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
гр. С.,03,04,2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 808 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма] частна жалба срещу определение № 3 от 15. 01. 2015 г., постановено от Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ т.о. по т.д. № 4405 по описа на съда за 2013 г., с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото определение от 04. 04. 2014 г. в частта за разноските. Противната страна оспорва жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на материалите по делото и твърденията на страните, намира следното: Частната жалба, като подадена от легитимирана страна и в законоустановения срок е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Неоснователно е оплакването в частната жалба, базирано на твърдението на частния жалбоподател, че в депозирания от противната страна отговор на касационната му жалба, молба за снабдяване с препис от който е подал на 30. 10. 2013 г., не се съдържали данни за размера на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение. Видно е от материалите по делото, че още с отговора на касационната жалба, ответникът по същата е представил договор за правна защита и съдействие (л. 60 от касационното производство), който съдържа както конкретният размер на договореното адвокатско възнаграждение – 4296 лв. с ДДС, така и отбелязване, че същата сума е внесена (платена) изцяло, за което подписът върху договора за правна защита и съдействие, има значение на разписка (срв. т. 1, в края, от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.) Така изложеното, съчетано с изричното искане на ответника по касация в отговора му на касационната жалба за присъждане на разноски, сочи на пълна яснота досежно размера на претендираното от страната адвокатско възнаграждение за защита в касациоинната инстанция, още към момента на депозирането на отговора на касационната жалба, с препис от който отговор частният жалбоподател се е снабдил по молба от 30. 10. 2013 г. При така изложеното, правото на частния жалбоподател да релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК е преклудирано, частната жалба, с която настоящият състав е сезиран се явява неоснователна, а обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено, със законните последици.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3 от 15. 01. 2015 г., постановено от Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ т.о. по т.д. № 4405 по описа на съда за 2013 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: