О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
гр. София, 03.04.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1232 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Г. Е., представляван от адв. Г. Г. и адв. С. Х. срещу определение № 914 от 21.03.2016г. по в.гр.д. № 3565/2015г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда адвокатско възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт, като оспорва, че в конкретната хипотеза пълномощникът на ответника Гаранционен фонд има качеството на юрисконсулт. Сочи, че при осъществявано процесуално представителство от юрисконсулт юридическото лице не заплаща на същия отделно възнаграждение по договор за поръчка за конкретното дело и законодателят не е въвел презумпция, че тези разноски, извършени от юридическото лице, не подлежат на доказване. Поддържа още, че никъде не е предвидено, че юрисконсултското възнаграждение, което съдът присъжда, следва да се определя съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. че неговият размер е определен от закона съгласно чл.36, ал.3 ЗА. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено в цялост и да бъдат присъдени разноски на ответната страна в размер на 580 лева.
Ответникът Гаранционен фонд не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че с оглед изхода на делото и направеното от ответника искане на същия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 5 000 лева. Приел е, че при определяне размера на възнаграждението се е съобразил с минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, въпреки липсата на възражения за прекомерност от насрещната страна на поисканото от ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 15 000 лева. Посочил е, че определеното по този начин възнаграждение възлиза на 8 950 лева, но съдът е редуцирал този размер поради неявяване на представител на ответника гаранционен фонд в съдебно заседание, на основание чл.9, ал.1 от Наредбата. Посочил е още, че съставът дори е намалил значително под минимума, възлизащ на 6 713 лева, като е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 5000 лева. Счел е за неоснователно искането на ищеца за изчисляване на възнаграждението на ответника на база 10 000 лева, която била отхвърлената част от претенцията от въззивната инстанция, тъй като не е съобразено, че предмет на жалбата на ищеца е именно отхвърлянето от първоинстанционния съд на претенцията до пълния предявен размер от 360 000 лева, като първоинстанционното решение в тази част е потвърдено.
Определението е неправилно.
Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба на ищеца Г. Г. Е. срещу първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./ за разликата над 90 000 лева до пълния предявен размер от 360 000 лева, както и с въззивна жалба на ответника Гаранционен фонд срещу първоинстанционното решение в частта, в която е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лева. Ответникът Гаранционен фонд не е подал отговор на въззивната жалба на насрещната страна.
С решението си въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, в която предявеният иск е уважен за разликата над 80 000 лева до 90 000 лева и е отхвърлил иска в тази част, както и е потвърдил първоинстанционното решение в останалите му обжалвани части.
При този изход на въззивното производство ищецът дължи да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за защита във връзка с подадената от последния въззивна жалба, съдържаща искане за присъждане на разноски, определено съобразно уважената част от тази жалба и възлизащо съгласно Наредба № 1/04г. за минималните размери на адвокатските възнваграждения на 830 лева. Ответникът не е представил отговор на подадената от ищеца въззивна жалба и не се е явил в проведеното във въззивното производство съдебно заседание. Поради това на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за защита срещу жалбата на насрещната страна, определено съобразно отхвърлената й част, доколкото защита срещу тази жалба не е осъществена и не е направено искане за присъждане на възнаграждение за такава.
Останалите доводи на частния жалбоподател са неоснователни. Законодателят е разграничил изрично отговорността за разноски при адвокатска защита и при защита, осъществявана от юрисконсулт, като съгласно чл.78, ал.8 ГПК, когато юридическото лице е било защитавано от юрисконсулт, възнаграждението се определя от съда и доказателства за плащането му не се изискват.
По изложените съображения ищецът следва да заплати на ответника разноски за въззивното производство в размер на 880 лева, от които 50 лева – държавна такса и 830 лева – юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това обжалваното определение следва да бъде отменено частично и следва да бъде постановено друго, с което бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, като същото бъде отменено в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за разликата над 880 лева до 5 050 лева. В останалата му част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 914 от 21.03.2016г. по в.гр.д. № 3565/2015г. на Софийски апелативен съд, 8 състав в частта, в която е оставена без уважение подадената Г. Г. Е. молба за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото решение № 2511 от 17.12.2015г. в частта за разноските, присъдени на Гаранционен фонд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 2511 от 17.12.2015г. по в.т.д. № 3565/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта за разноските, като ОТМЕНЯ решението в частта, в която Г. Г. Е. е осъден да заплати на Гаранционен фонд разноски за въззивното производство за разликата над 880 лева до присъдените 5 050 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 914 от 21.03.2016г. по в.гр.д. № 3565/2015г. на Софийски апелативен съд, 8 състав в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: