О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
С., 30.09.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 411 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1700 от 06.12.2010 година по гр.д. № 2268/2010 година на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 74, ал. 4 вр. с ал.2 КТ, предявен от Д. Г. Т. от [населено място] против [фирма], [населено място] за прогласяване недействителност на клауза от трудов договор от 01.09.2005 година и е потвърдено първоинстанционно решение І 1958 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 3019/2010 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, предявен от [фирма], [населено място] против Д. Г. Т. за сумата 2000 лева, съставляващи договорна неустойка при неизпълнение на чл. 9 от трудов договор от 01.09.2010 г. В решението е прието, че постигнатата между страните договореност в чл. 9 от трудов договор от 01.09.2010 г. относно задължение на служителя да не заема мениджърска позиция в друга икономическа организация, извършваща идентична или подобна дейност на работодателя, да осъществява трудова дейност или други правни връзки по време на действие на трудовия договор и дванадесет месеца след прекратяването му, е действителна, тъй като не съдържа безусловна забрана за работа или отказ от трудови права, поради което предявеният от служителя иск за обявяване недействителност на клаузата по чл. 9 от трудовия договор е отхвърлен като неоснователен. Като неоснователен е отхвърлен и предявеният от работодателя иск за присъждане на неустойка поради неизпълнение на чл. 9 от договора, тъй като не е доказана идентичност в трудовите функции, изпълнявани от служителя в ищцовото дружество и в предприятието, с което служителя е сключил трудов договор в срока по чл. 9 от договора.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 92 ЗЗД е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по обуславящия изхода на делото въпрос: следва ли работодателят да доказва идентичност в трудовите функции, когато уговореното в трудовия договор ограничение не обхваща изпълняваната работа, а предмета на дейност на последващия работодател.
Ответникът по касационната жалба Д. Г. Т. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Цената на иска на обжалваното въззивно решение е 2000 лева, т.е. под установения в закона минимум, поради което производството по касационната жалба, постъпила на 12.01.2011 г. – след влизане в сила на изменението на чл. 280, ал.2 ГПК е недопустимо.
Предвид изложеното и на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА касационна жалба вх. № 739 от 12.01.2011 г., подадена от [фирма], [населено място] против въззивно решение № 1700 от 06.12.2010 година по гр.д. № 2268/2010 година на Пловдивски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: