О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София 04.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №114/2011 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. М. Л., Р. С. Л., [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], Д. С. Л. , З. Д. К. – М., Х. Д. З. и Ф. Г. С., подадена от пълномощника им адвокат Н. К., срещу определение №206 от 14.12.2010 г. по ч. гр.дело №270/2010 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение №1365 от 03.09.2010 г. по ч. гр. дело №1502/2010 г. на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционното определение е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу жалбоподателите за сумата 11 298 667 лв. Въззивният съд е приел, че са налице основанията за допускане на обезпечението поради наличието на обезпечителна нужда.
Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси за това дали е възможно да се наложи обезпечение на бъдещ иск по реда на ЗОПДИППД върху имущество, придобито от трето лице, за което няма доказателства, че е свързано с проверяваните лица и дали е допустимо отнемане на дружествени дялове от капитала на търговско дружество, респ. налагане на обезпечителна мярка върху същите. Първият въпрос се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочено е определение №576 от 30.10.2009 г. по ч. гр. дело №545/2009 г. на ВКС, I. г.о.
Ответникът по частната жалба Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,[населено място], оспорва жалбата.
По подадената частна жалба по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посочените по-горе въпроси са правнорелевантни, тъй като са обусловили изхода на спора, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не се решават противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обжалваното определение е съобразено с трайно установена съдебна практика, според която наличието на достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на иска е необходимо за допускане на обезпечението без гаранция, от която обаче държавата и държавните учреждения са освободени. В разпоредбата на чл.517 ГПК е уредена процедурата за изпълнение върху дял от търговско дружество и налагането на запор върху дял от търговско дружество като обезпечителна мярка е допустимо на общо основание.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №206 от 14.12.2010 г. по ч. гр.дело №270/2010 г. на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.