3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 04.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1686 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №106 от 21.11.13г. по гр.д.№213/13г. на Силистренския окръжен съд е потвърдено решение №54 от 08.05.13г. по гр.д.№131/12г. на Тутраканския районен съд, с което е бил отхвърлен иск за делба на две ниви с площ от 33 дка и 45 дка, находящи се в землището на [населено място], [община], възстановени по реда на ЗСПЗЗ на името на общата наследодателка на страните З. А. С..
Въззивният съд е приел, че спорните земи са придобити по давност от дъщерята на З. С. – С. М. И., която е установила владение върху тях от 1994г. до завеждане на исковата молба през 2012г. Този извод е направен след обсъждане на събраните по делото доказателства – копие от нотариално заверена декларация от 13.02.1991г., с която З. С. е заявила, че прехвърля на дъщеря си С. И. четири броя земеделски земи, включително и процесните; копия от договори, с които С. И. е отдавала под наем процесните земи през периода 1994г. – 2012г., както и свидетелски показания за стопанисването на земите само от С. И.. Прието е, че е декларацията на майката няма прехвърлителен ефект, но доказва заедно с другите доказателства по делото намерението за своене на земите от С. И.. Всички доказателства по делото сочат, че С. И. е установила върху земите владение само за себе си, като е отблъснала владението на останалите наследници, които не са получавали наеми и ренти от земите и не са извършвали действия по управлението и използването им. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от съделителите Ю. Т. А., Й. О., Г. Н. И. и Р. Т. М.. Жалбоподателите поддържат, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения както по призоваването на страните, така и при преценката на доказателствата по делото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изброени подробни оплаквания срещу въззивното решение: за недействителност на декларацията на З. С. поради неспазена форма и поради това, че деклараторката не разбирала свойството и значението на извършеното; за нарушения по призоваването на Г. И., която имала постоянен адрес в [населено място], но живеела в Турция; за неправилност на извода на съда, че С. И. е установила върху земите владение само за себе си. Изложени са и твърдения, че останалите наследници многократно са искали наеми и ренти за земите и че С. И. е получила пълномощно за земите от Й. О., но впоследствие го е укрила. Както в касационната жалба, така и в изложението към нея, не са формулирани правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, не е посочена съдебна практика, няма обосновка на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При действащия ГПК /ДВ бр.59/2007г./ касационното производство е уредено като двуфазно. В първата фаза се преценява дали са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Само ако жалбата е допусната до разглеждане по същество, ВКС може да преценява нейната основателност – т.е дали обжалваното решение е правилно по същество или не. В производството по чл.288 ГПК се преценява кой е същественият процесуалноправен или материалноправен въпрос по делото и дали по него въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, на съдебната практика, или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС е дадено подробно тълкуване на чл.280, ал.1 ГПК. Разяснено е кой е същественият правен въпрос по делото, какви са изискванията на касационната жалба във връзка с формулирането на този въпрос, представянето на практиката на ВКС или друга съдебна практика, на която въззивното решение противоречи или пък обосноваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В настоящия случай в жалбата не са формулирани правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а съгласно т.1 на посоченото ТР на ОСГТК на ВКС, това е задължение на жалбоподателите, а не на съда. ВКС няма право сам да формулира въпросите, на които се търси отговор. В жалбата не е посочена нито задължителна практика на ВКС, нито друга съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на която въззивното решение да противоречи. Не е изложено и с какво разглеждането на настоящото дело от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При това положение жалбата не може да бъде допусната до разглеждане по същество. В настоящата фаза на производството по чл.288 ГПК съставът на ВКС не може да разглежда правилността на въззивното решение и да се произнася по конкретните оплаквания за нарушения по чл.281 ГПК, още повече, че в жалбата за първи път се въвеждат оспорвания на едно от доказателствата, което е недопустимо. В обобщение – не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №106 от 21.11.13г. по гр.д.№213/13г. на Силистренския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: