Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
5213_16_opr_248(1)_288
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 04.09.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 30.08.2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5213 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 вр. чл.78,ал.5 вр. чл.288 ГПК.
Касационните жалбоподатели П. С. Ц. и Х. А. Ц., представлявани от различни процесуални представители, искат от съда да измени определение № 340 от 12.06.2017 г. по делото, с което, като не е допуснато касационно обжалване по тяхна жалба, са осъдени да заплатят на А. П. М. сумата 850 (осемстотин и петдесет) лева, представляващи разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Искането им е с правно основание чл.78,ал.5 ГПК с доводи, че е присъдено възнаграждение над определения с чл.9,ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ и Наредбата) минимален размер от 500 лева, че процесуалните действия на довереника се изчерпват само с отговор на касационната им жалба, за липса на фактическа и правна сложност, за ниската данъчна оценка на имота, и за нищожността на § 2 от ДР на наредбата.
А. П. М. в писмен отговор оспорва допустимостта и основателността на искането.
Настоящият състав намира искането за допустимо, тъй като е направено преди да изтече едномесечен срок от постановяване на определението по чл.288 ГПК. Отговорът на касационната жалба, в който е направено искането за присъждане на разноски от ответника, не е връчван на касационните жалбоподатели, тъй като това не е предвидено в ГПК.
По неговата основателност:
Настоящият състав е приел, че искането на насрещната страна за заплащане на направените разноски за процесуално представителство в размер на 850 лева съгласно представен списък за разноски е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.
Доводите на касационните жалбоподатели са неоснователни, видно от самите им твърдения – те са двама и всеки един от тях дължи разноски в минимален размер, който съгласно цитираната от тях разпоредба на чл.9,ал.3 от Наредбата е 500 лева, т.е. минималният размер за защита срещу всеки от тях е общо 1 000 лева. Настоящият състав е присъдил по-малко с оглед диспозитивното начало и представените доказателства.
С оглед изложеното искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение без да бъдат обсъждани останалите доводи, чиято неоснователност впрочем е видна от вида на правния спор – за собственост, на който процесуалният закон (ГПК) в действащата си редакция на чл.280,ал.2,т.1 придава такова значение, че не предвижда ограничение за касационно обжалване в зависимост от цената на иска, от съдържанието на касационната жалба, от изложението към нея и от обсъжданите в мотивите на постановеното определение по чл.288 ГПК правни въпроси.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. С. Ц. и Х. А. Ц. за изменение на постановеното по делото определение № 340 от 12.06.2017 г. в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.