3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 07.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3465/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 1098 от 06.06.2013 г. по гр.д.№ 4071/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 17.09.2012 г. по гр.д.№ 9579/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора иск по чл.226 КЗ срещу ЗК [фирма] за разликата над сумата 5 000 лв. до заявения размер от 90 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина й В. С. И., настъпила при ПТП,виновно причинено от застрахован при ответника водач на л.а. „ВАЗ 1500 С” с Д.К.Н. [рег.номер на МПС] .
В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания по чл.281, т.3 ГПК за касирането му, а достъпът до касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответната страна ЗК [фирма] оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел, за доказано наличието на предизвикано на 13.11.2010 г. пътно-транспортно произшествие по вина на водач на МПС, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на което по непредпазливост е причинил тежка съчетана и несъвместима с живота черепно-мозъчна, гръдна, коремна и опорно-двигателна травма на сина на ищцата, при което е настъпила смъртта му. При определяне на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди е приел, че справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД е обезщетение в размер на 70 000 лв., съобразено с степента на родство, фактът, че към момента на ПТП ищцата е била на 78 години, а синът й 49 години, не са живели в едно домакинство, но емоционалните страдания са интензивни и продължителни предвид загубата на най-близкия – детето. При отчитане на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия, определено в размер на ? предвид установения по делото факт, че в качеството си на пешеходец в нарушение на чл.108 ЗДвП, вместо по банкета се е движил по пътното платно и то на отстояние 1.4 от дясната му страна в посоката на движение на МПС, както и доброволно платеното от застрахователя обезщетение в размер на 30 000 лв., е приел, че дължимото на ищцата обезщетение е в размер на 5 000 лв., до който предявения иск бил уважен от първоинстанционния съд, поради което потвърдил постановеното от него решение.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване като първи обуславящ изхода по спора правен въпрос касаторът сочи този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД и по специално за задължението на съда да изложи мотиви относно конкретните факти и обстоятелства във връзка с изключително тежките душевни страдания на ищците. Твърди, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ППВС 4/68.
Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. В случая така формулирания въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по тях е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, което е основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По останалите въведени в изложението въпроси съдът ще се произнесе с решението по съществото на спора.
Касаторът е освободен от държавна такса, поради което и не следва да внася такава съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1098 от 06.06.2013 г. по гр.д.№ 4071/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: