О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
гр. София, 07.07.2015 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова ч. гр. д. № 2784 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение № 1211 от 08.12.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 1469/2014 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е потвърдено определение № 1718 от 17.09.2014 г., постановено по гр.д.№ 1367/2014 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Въззивното определение е обжалвано с касационна частна жалба вх.№ 1313 от 02.02.2015 г., подадена от М. С. И., И. И. И. и С. И. И. чрез адвокат Й. Д. Г. от САК с оплаквания, че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК.
По наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С потвърденото от въззивния съд определение № 1718 от 17.09.2014 г. по гр.д.№ 1367/2014 г. на РС – Казанлък е прекратено производството по предявената от М. С. И., И. И. И. и С. И. И. против Районна прокуратура – К. искова молба с петитум да се постанови недействителност на сключеното споразумение между С. И. И. и Районна прокуратура –К. от 23.04.2009 г., одобрено на 30.04.2009 г. по НОХД № 473/2009 г. по описа на РС – Казанлък. Изложени са мотиви, че сключеното споразумение по наказателно дело има силата на присъда – то не подлежи на инстанционен контрол, тъй като е необжалваемо, а се проверява по извънредния ред за възобновяване на наказателни дела – чл.419, ал.1 НПК. Гражданският съд не се явява компетентен да прогласява недействителност на споразумение по наказателно дело – не може да контролира или проверява наказателноправен акт по дело от общ характер, нито произнасянето му ще има правно значение за възобновяването. Наведените в исковата молба твърдения по отношение нередовността на упълномощаването и сключването на споразумението, навеждат на извода за съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Произнасянето по въпросите дали такива наистина са налице и следва ли да се отмени влязла в сила присъда на това основание е от компетентността на ВКС по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК след сезиране на Главния прокурор. В това производство по отмяна ще се реши дали липсата на съгласие на родителите на С. И. при упълномощаването на адвокат е довело до нарушено право на защита на осъдения непълнолетен и дали липсата въобще на призоваване на родителите и тяхното съгласие при сключване на споразумението е в противоречие със закона. Този спор не е подсъден на граждански съд, доколкото се иска разрешаване на взаимоотношения от публичноправен характер (по наказателни дела от общ характер едната страна е винаги държавата). При реализирането на наказателната отговорност важат други правила и принципи, както по отношение на правото на защита, така и по отношение на споразумението като диференцирана процедура за протичане на едно наказателно производство. До отмяна по предвидения правен ред атакуваното споразумение е задължително за гражданския съд по въпросите дали деянието е извършено, дали е противоправно и виновен ли е деецът.
В приложеното към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване по въпросите: „Налице ли е правен интерес да предявят установителен иск за установяване на факти с правно значение лица върху правната сфера на които се отразяват последиците от акт, имащ силата на решение в производство по което същите не са били страна ? ; Допустим ли е иск за установяване нарушение на правна норма в производство, в което е постановен акт, правните последици от който засягат правната сфера на лицата, чието право на участие в процеса е нарушено ? ; Допустим ли е установителен иск от лице, чиито права са нарушени от трети лица /Прокуратурата на РБ/ адвокат, които е следвало да съблюдават нормите на закона – НПК, респективно на ЗЛС за установяване недействителност на акт увреждащи интересите му, респективно интересите на трети лица с право на участие в производството ?”. Произнасянето по тези въпроси се търси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед формираната решаваща правораздавателна воля по процесуално-правния въпрос за допустимостта на иска, ВКС намира, че първият от поставените в изложението въпроси няма изискваното с оглед т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК обуславящо значение, което да обосновава наличието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В случая не е предявен иск за установяване на факти с правно значение по смисъла на чл.124, ал.4 ГПК и въззивният съд не е преценявал допустимостта на такъв вид претенция. С оглед отсъствието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното определение по този въпрос. Същото важи и по отношение на втория от въпросите, доколкото претенцията не е с предмет установяване нарушение на правна норма. Третият от въпросите е формулиран неясно, прекалено общо, за да се извлече действителното съдържание на питането, което при това не е подкрепено с обосновка с какво произнасянето по него от ВКС би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Следва да се отбележи, че предявената от настоящите касатори претенция преследва заличаване последиците на одобрено от съда споразумение, с което е приключено наказателното производство по обвинение за престъпление от общ характер. Този акт има силата на присъда (чл.383, ал.1 НПК), задължителен е за гражданския съд (чл.300 ГПК) и атакуването му по способи, различни от уредените в Наказателно-процесуалния кодекс е процесуално недопустимо. Както правилно е посочил въззивният съд, в случая не е налице гражданско-правен спор, което препятствува разглеждането на депозираната искова молба от граждански съд.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1211 от 08.12.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 1469/2014 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: