О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София 08.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1256 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. Н. В. чрез пълномощник адв.И. П. срещу решение № 57 от 19.03.10г.по гр.дело № 59/10г.на Окръжен съд – Хасково,с което е потвърдено решение № 320 от 9.11.09г.по гр.дело № 1029/08г.на Районен съд-Димитровград.С него жалбоподателката е осъдена на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД да заплати на Я. М. П. и Х. Р. П. сумата 11 802.40 лв ,представляваща платена сума по нот.акт № 125/2005г.за покупко-продажба на недвижим имот в[населено място],ведно със законната лихва върху тази сума от 13.10.08г.до окончателното изплащане.
В изложението се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Приложени са определение № 406 от 7.04.09г.по гр.дело № 200/09г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.288 ГПК и решение № 7275 от 3.06.09г.по адм.дело № 2825/09г.В самото изложение се излагат доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила,което е касационно основание по чл.281 т.3 ГПК,а не основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че с влязло в сила съдебно решение по отношение на ищците Я. и Х. П. е било признато за установено,че те не са собственици на имота,който са придобили от ответницата З. В. по силата на нот.акт № 125/2005г.С оглед осъщественото съдебно отстранение от имота за купувачите е възникнала възможността да поискат връщане на цената по договора.След анализ на доказателствения материал по делото,в т.ч.свидетелските показания на св.Н.,съдът е приел за доказан фактът,че продавачът е получил изцяло и в брой продажната цена при подписване на договора,както е отразено в нот.акт.От друга страна е счел за недоказано възражението на ответницата за нищожност на продажбата поради привидност на сделката .
Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение ,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая не се сочи задължителна практика на ВКС,в противоречие с която да е разрешен от въззивния съд поставения от жалбоподателката процесуален въпрос относно относимостта или неотносимостта на доказателства,събрани в досъдебното производство между същите страни.Неправилната преценка на доказателствата може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да е предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Касаторът не е представил доказателства за наличието на влезли в сила съдебни решения,в които са формирани противоречиви изводи по въпросите,имащи значение за възприетия краен резултат по спора и обжалвания съдебен акт на въззивния съд.Понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища,които са с различен предмет на правораздаване – вж т.3 от ТР № 1/09г.по т.дело № 1/09г.на ОСГК на ВКС.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 57 от 19.03.10г.,постановено по гр.дело № 59/10г.на Окръжен съд – Хасково по жалба на З. Н. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.