О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№203
София,15.02. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1664 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, подадена от „С” А. , гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд от 02.07.2009 г., постановено по гр.д. № 3230/2008 г.
С него, по жалба на работодателя, като е потвърдено решението на Софийски районен съд, „С” А. , гр. С. е осъдено да заплати на Д. Ж. Ж. 519,36 л. на осн. чл. 128 КТ, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2007 г. и лихва до датата на завеждане на иска в размер на 106,53 лв.; 636,83 лв. на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и 965, 90 евро на осн. чл. 215 КТ, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2007 г.
Решението на районния съд, с което претенциите са частично отхвърлени не е било обжалвано и не е било предмет на въззивното производство.
Обжалваемият интерес на касационната жалба, с изключение в частта й срещу въззивното решение по чл. 215 КТ, е под 1000 лв. Той се определя спрямо всеки отделен иск, по който е постановено въззивното решение.
Следователно, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК съдебният акт, постановен от Софийски градски съд по чл. 128 и чл. 344, ал. 1 КТ, както и по акцесорните претенции за лихви, е изключен от касационен контрол. В тази част жалбата следва да бъде върната, на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, а образуваното по нея касационно производство, прекратено. Погрешното указание на въззивния съд, че неговия съдебен акт може да се обжалва в цялост, не обвързва настоящата инстанция.
Касационната жалба против въззивното решение в частта му по иска с правно основание чл. 215 КТ за 965,90 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба е допустима.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Процесуалноправният въпрос, който според касатора обуславя допускане на касационното обжалване е обсъждането на всички доказателства и доводи на страните. Той е принципно важен, но не и в случая. В изложението няма аргументи кои доводи и кои доказателства съдът не е обсъдил и как това е повлияло върху крайния резултат по иска с правно основание чл. 215 КТ. По този начин няма възможност да се прецени, доколко поставеният процесуално-правен въпрос е от значение за постановения резултат по спора.
Позоваването на ПП № 7/1965 г. ВС РБ за задължението на второинстанционния съд да обсъди всички основания за отмяна, посочени в жалбата, пък е и неотносимо към поставения въпрос, защото касае други процесуални правила от преди изменението на ГПК ДВ 124/1997 г., когато втората инстанция действа като контролно-отменителна. Обжалваното решение е постановено след въвеждане на триинстаницонното обжалване на съдебните актове, при действие на втората инстанция като въззив и процесуалните правила по гл. ХVІІІ ГПК /отм./. Въззивната инстанция не проверява първоинстанционното решение по оплакванията във въззивната жалба, а сама формира фактически и правни изводи по правилата на чл. 188 ГПК /отм./.
В заключение, касационно обжалване по подадената жалба не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Софийски градски съд от 02.07.2009 г., постановено по гр.д. № 3230/2008 г. в частта му по иска с правно основание чл. 215 КТ за 965,90 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
ВРЪЩА касационната жалба на „С” А. , гр. С. в частта й срещу въззивното решение, постановено по чл. 128 и чл. 344, ал. 1 КТ, както и по акцесорните претенции за лихви, натрупани върху главниците и ПРЕКРАТЯВА касационното производство по гр.д. № 1664/2009 г. в тази му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в частта, преграждаща касационното производство /по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК/ може да се обжалва от касатора в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ