ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 203
София, 21.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 240/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”К” Е. – гр. П. срещу Решение № 1* от 26. ХІ.2008 г. по гр.д. № 2321/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 65 от 24.І.2008 г. по гр.д. № 1728/ 2007 г. на Пловдивски районен съд, с което “К” Е. – гр. П. е осъдено да заплати на “В” О. – гр. С. сумата 1700 лв. – неплатена цена на международен превоз, извършен през 2006 г. от Барселона до Пловдив и сумата 3450 лв. – цена на международен превоз, извършен през 2006 г. от Пловдив до Ла Коруня, със законната лихва от 4.V.2007 г., с оплакване за незаконосъобразност на решението.
В Изложение към касационната жалба жалбоподателят излага, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – мотивите на двете съдебни инстанции са противоречиви и създаващи колебание по приложението на закона. Жалбоподателят развива подробни съображения в подкрепа на това оплакване, излага и обсъжда данните по делото, поддържаните от него доводи, за които прави оплакване, че не са взети предвид от съда. Иска да се допусне касационно обжалване на решението на посоченото основание, като поддържа, че по разрешения правен въпрос няма съдебна практика и в случая точното прилагане на закона ще бъде от съществено значение за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба “В” О. – гр. С. не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционно – то решение, с което са уважени искове за неплатена цена на извършен през 2006 г. международен превоз: 1700 лв. – цена на превоз от Барселона до Пловдив и 3450 лв. – цена на превоз от Пловдив до Ла Коруня. Въз основа на събраните доказателства и като е обсъдил доводите и възраженията на страните, съдът е приел, че са сключени посочените два договора за автомобилен превоз, доказани с представените товарителници, съставени на основание Конвенция CMR, че с предаването на товара е възникнало задължение за товародателя да плати дължимото и фактурирано навло и исковете са уважени в посочените размери.
Жалбоподателят не сочи кои са съществените правни въпроси, разрешени от въззивния съд, за които поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. С оглед данните по делото може да се изведе същественият материалноправен въпрос: обвързани ли са страните от договор за превоз, сключен на основание Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), изпълнил ли е превозвачът задължението си по договора и има ли право на цената, и същественият процесуалноправен въпрос: процедирал ли е неправилно съдът, разглеждащ предявените искове и това отразило ли се е на правилността на решението.
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като за случаите на извършен превоз по договори, сключени на основание Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), има установена съдебна практика. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в случая точното прилагане на закона ще бъде от съществено значение за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай. Доводите на жалбоподателя и изложените от него съображения за неправилност на решението, са основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение№ 1* от 26. ХІ.2008 г. по гр.д. № 2321/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: