О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 17.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 566/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Х”Е. – гр. П. срещу решение № 868 от 03.06.2008г. по гр. д.2903/07г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 18.07.2007г. по гр.д. 2463/06 на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявените от “ Х. ” Е. – гр. П. против “А”О. – гр. П. искове за заплащане на сумата 2378.11 лв. и сумата 2374.33лв. – възнаграждения за извършени допълнителни СМР по Договор за СМР по фасади на обект АГ К. – гр. П. от 06.10.2005г., съответно съгласно протоколи №5 / 15.12.2005г. и №6/16.12.2005г. както и сумите – 2580.13лв. и 2587.66лв. – неустойки за забавено плащане на главниците за периода 16.12.2005г. – 19.07.2006г.
Ответникът по касация- “А” ООД- гр. П.,чрез пълномощника си – адв. Е. Н. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че обжалваното решение било постановено при съществено нарушение на материалния закон и по-точно на разпоредбата на чл.258 и сл. ЗЗД. Освен това съдът се бил произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ взаимоотношенията между възложител и изпълнител по договор за изработка и по-точно отпадане на отговорността на изпълнителя при некачествено изпълнение на работата в резултат на предоставен му некачествен материал, както и за начина и формата за уведомяване на възложителя за това, който бил решаван противоречиво от съдилищата. Приложени са решение №349 от 16.05.2005г. по т.д. 349/04г. на ВКС. , решение №69 от 13.02.2004г. по т.з. 647/03г. на ВКС. и решение №629 от 09.06.2006г. по т.д. 129/06г. на ВКС. Поддържано е още, че разглеждането на така формулираните въпроси представлявало значителен обществен интерес и в този смисъл произнасянето на съда било от значение и за точното прилагане на закона относно отпадане на отговорността на изпълнителя при некачествено изпълнение, дължащо се на доставени от възложителя некачествени материали. Не са развити други доводи.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната не е формулирала конкретно съществения процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на три лимитивно изброени хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. Като такъв не може да се считат общо формулираните въпроси относно отговорността на изпълнителя при некачествено изпълнение на работата, които така заявени имат единствено доктринерен отговор, тъй като са относими към всички искове с предмет такава претенция. Този извод произтича и от правната дефинитивност на понятието- съществен материалноправен въпрос, а именно този, който обуславя конкретния решаващ извод на съда и от който зависи изхода на разглеждания правен спор. Не обосновава приложно поле по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и общо твърдяното противоречие с приложените решения на ВКС. , които третират правоотношения свързани с наличието на сключен договор за изработка и неговото изпълнение т.е. при различни фактически обстоятелства, от които произтича и различна правна проблематика. Или не е налице фактически идентитет между спорните въпроси по обжалваното и приложените решения, с оглед на който да може да бъде извършена преценка за противоречие между тях по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касаторът не е развил релевантен довод и за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице това основание, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, общо твърдяното, че произнасянето на съда ще допринесе за точното прилагане на закона не съставлява довод за наличие на разглежданото основание. Още повече, че не самото произнасяне на ВКС. следва да бъде от значение за правото, а съществения материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 868 от 03.06.2008г. по гр. д.2903/07г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: