5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 10.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5031 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. Д. В. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Х., против въззивното решение № 45 от 21 март 2013 г., постановено по в.гр.д. № 76 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2013 г., с което е отменено решение № 41 от 19 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 112 по описа на окръжния съд в гр. Разград за 2012 г. в частта му, с която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на В. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление над сумата от 4000 лева до присъдените 15000 лева, заедно със законната лихва от 23 ноември 2011 г. до окончателното изплащане на сумата и в частта на присъдените разноски за горницата над 401,6 лева до 1229 лева и вместо това в съответната му част искът е отхвърлен за горницата над 4000 лева, и първоинстанционното решение е потвърдено в частта за осъждане на П. на Р. Б. да заплати на В. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 4000 лева, потвърдено е и в частта за отхвърляне на иска на В. против П. на Р. Б. за присъждане на неимуществени вреди за горницата на 15000 лева до 25100 лева, потвърдено е и в частта, с която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на В. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1340 лева, и в полза на В. са присъдени разноски за въззивното производство.
В касационната жалба се поддържа наличието на всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът не е взел предвид накърняването на основни субективни неимуществени граждански права – правото на свободно придвижване и на ненакърняване правото на честта, достойнството и доброто име на личността. Установено е увреждане здравето на касатора, уронване на доброто име и авторитета му в качеството му на орган на изпълнителната власт, избиран пряко от населението, компрометирането му като специалист и личност, медийно отразяване на случая, създаване на отрицателно обществено мнение за касатора като личност и като кмет, негативни изживявания, свързани с явяването пред органите на разследването и съда. Поддържа се, че неимуществените вреди в разглеждания случай се отличават с изключителна многобройност и интензитет. Невярно е приетото от съда, че наказателно производство, водено една година, е приключено в сравнително кратък срок, както и че името на касатора не било пострадало, тъй като и понастоящем е кмет на града. Доказаните болки и страдания не могат да се обезщетят със сумата от 4000 лева. В решението не се съдържат мотиви за връзката между претърпените вреди и стандарта на живот и доходите в страната, поради което не е ясно дали съдът е съобразил икономическите параметри при определяне размера на обезщетението. Липсват мотиви въз основа на какви правни доводи е отхвърлен размерът на обезщетение, прието от първата инстанция. При определяне размера на обезщетението не е взето предвид и протестирането на първоинстанционната оправдателна присъда от некомпетентна прокуратура. Не са били взети предвид свидетелските показания за понесените от касатора вреди. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на всички основания на чл. 280, ал. 1 ГПК по въпроса настъпили ли са вреди за ищеца Л. В. от незаконното обвинение на П. на Р. Б. в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26 НК, повдигнато и поддържано по д.п. № 664/2010 г. на РУ „П.” – [населено място], по преписка № 437/2010 г. на Районна прокуратура – [населено място], внесено по нахд № 130/2011 на РС Попово и поддържано по нахд № 563/2011 г. на РС Разград, чийто съдебен акт е бил протестиран от некомпетентен орган, завършило с оправдателен съдебен акт, какви са те и какъв следва да бъде размерът на обезщетението. Твърди се противоречие с ППВС № 1/1968 г. и противоречиво разрешаване на въпроса в решение № 82 по гр.д. № 114/2012 г. на апелативния съд в гр. Варна, като последното е без отразяване за влизането му в сила, поради което не може да послужи за целите на преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът П. на Р. Б. не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема свидетелските показания за доброто име на ищеца в обществото, авторитета му на лидер, имал одобрението на хората, милеел за общината и подкрепял болницата; в процесния период оплакванията и рязкото влошаване на здравето му зачестили, наблюдавала се промяна в поведението на ищеца. Посочено е, че не са събрани доказателства за негативни публикации в пресата. Прието е за доказано незаконно наказателно преследване. Като неоснователна е оценена жалбата на прокуратурата за претърпени от ищеца имуществени вреди, тъй като са заплатени като адвокатски хонорар по наказателното производство. Прието е, че наказателното производство срещу ищеца не е било за тежко престъпление, продължило е в сравнително кратък период от време, през който период свободата му не е била ограничавана, той е продължил да упражнява длъжността кмет на общината, а според свидетелските показания ищецът е продължил да се ползва с авторитет в обществото и хората и служителите го ценели и уважавали. Същевременно са претърпени негативни емоции, но не е предизвикано заболяване, макар съществуващото такова да се е задълбочило и кризите да са зачестили. Предвид установените обстоятелства, общественият критерий за справедливост и стандарта на живот в страната, справедливото обезщетение за претърпените вреди е в размер на 4000 лева.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставения от касатора въпрос.
На първо място следва да се отбележи, че въпросът така, както е формулиран, представлява по естеството си самата същина на спора. При претенция по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (в приложимата му редакция на текста) успешното провеждане на иска налага доказване на наличие на незаконно наказателно преследване, претърпени от него имуществени и/или неимуществени вреди, и причинна връзка между незаконното преследване и претърпените вреди. Питането на ищеца в качеството му на касатор е съдът да допусне касационното обжалване, за да отговори на въпроса настъпили ли са за В. вреди от незаконното наказателно преследване, какви са те и какъв следва да е размерът на обезщетението. Касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК се допуска за произнасяне на ВКС по въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа нарушение на постановките, дадени от Върховния съд в ППВС № 4/1968 г., т. ІІ, относно съдържанието на критерия „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В изобилната обвързваща практика на ВКС по този въпрос са преутвърдени постановките на соченото ППВС, според които при определянето на справедливото обезщетение съдът следва да вземе предвид всички относими обстоятелства, като посочи кои от тях обосновават присъдения размер. ВКС в решенията си сочи, че определянето на справедлив паричен еквивалент за претърпените морални вреди винаги включва съобразяването на конкретни факти предвид стойността, които засегнатите блага са имали за своя притежател – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, неговото обществено и социално положение, без този списък да е изчерпателен. Изрично ВКС приема, че съдът следва да съобрази всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди – болки и страдания, за да се счете, че решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост. В процесния случай съдът е подходил именно по описания начин, като е отразил на каква база приема наличието на претърпени вреди.
Заключенията на съда след преценката на доказателствата са следните: воденото срещу ищеца наказателно производство не е било за тежко престъпление, продължило е сравнително кратък период от време, наложената мярка за неотклонение не е ограничила свободата му, няма установени вреди от негативни публикации, както и вреди върху името на ищеца, след като е продължил да се ползва от уважението на гражданите и служителите и е запазил позицията си на кмет. Като доказано претърпени вреди са посочени значителни негативни емоции и влошаване на здравето. По нито един от тези изводи, както и по цененето на доказателствата, и влиянието на икономическите условия в страната върху размера на справедливото обезщетение, не е поставен правен въпрос съобразно критериите в цитираното тълкувателно решение. Заявеното в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, че съдът съвсем формално е маркирал вредите и не ги е обсъдил и анализирал задълбочено и с оглед конкретните и индивидуални особености на случая, както и не е обсъдил значението им за размера на обезщетението, не е адресирано към нито един от конкретните изводи на съда и при липса на ясен правен въпрос. Както задължаващо приема ОСГТК в ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., т. 1, непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 45 от 21 март 2013 г., постановено по в.гр.д. № 76 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: