5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
гр.София, 11.03.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4427 по описа на ВКС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 12.07.2018г. по гр.д. №5996/2017г. на АС София, с което е уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Жалбоподателят Д. И. Д.,чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора.Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответницата М. В. П., в писмено становище поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Д. В. И. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е обявил за недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на Д. В. И. до размера на 1/2 ид.част на договор за дарение на недвижим имот от 23.11.2010 г., сключенс нотариален акт № 33, том VII, рег. № 28157, дело № 1050/2010 г. по описа на Нотариус И. Д., рег.№39 по описа на НК и РД – СРС, по силата на който Д. И. Д. и М. В. П. са дарили на В. Д. Д. апартамент, находящ се в [населено място], заедно с избено помещение и съответните идеални части от бощите частина сградата и правото на строеж и гараж.
Установено е , че с решение от 04.04.2014 г., постановено по т.д. № 11/2012г по описа на Окръжен съд – [населено място], ответникът Д. И. Д. осъден солидарно със събирателното дружество (СД) „Д., И. – Ер М. и с-ие“ да заплати на ищеца Д. В. сума в размер на 400 000,00 лева, част от претенция в размер на 1 355 000,00 лева, представляваща стойността на дела на Д. В. при прекратяване на събирателното дружество и частта от неразпределената печалба към 16.09.2010г на същото, ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.01.2012г до окончателното й изплащане.
Съдът е приел за неоснователно възражението, че вземането на ищеца не предхожда извършената сделка, като е счел, че същото е възникнало с напускането му на дружеството-16.06.2010г., а не с предявяването на иск по чл.97, ал.2 ТЗ пред съда, т.е. преди датата на сделката – 23.11.2010г. Прието е, „е няма отношение към възникването на вземането на напусналия съдружник приемането на финансовият отчет на дружеството, поради което са неоснователни доводите на ответника в тази насока.
Съдът е счел, че съгласно съдебната практика в производството по иск по чл.135 ЗЗД не следва да се проверява съществуването на вземането и не е необходимо същото да е установено с влязло в сила решение. Съдът се е позовал на решение №328/23.04.2010г по гр.д.№ 879/2009г, III г.о., в което е прието, че страната, поискала отмяна по чл.135 ЗЗД, има задача да установи само качеството си на кредитор като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес, както и на решение №649/6.10.2010г по гр.д.№754/2009г, IV г.о., според което кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Изложени са съображения за това, че правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите актове на длъжника е предпоставено при наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно, като се е позовал на решение №552 /15.07.2010г по гр.д.№171/2009г., I..о., в което е прието, чев производство по П. иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти и единствено ако последното е отречено с влязло в сила решение, това обстоятелство следва да се съобрази. Прието е, че увреждащо за кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника, поради което възраженията, че дружеството и ответника имат други имущества, както и че са осигурени достатъчно обезпечения на вземането, са неоснователни.
Съдът е приел, че знанието на третото лице-съдоговорител на длъжника, за увреждането на кредитора, се презюмира от закона за лице, което се намира в определена родствена връзка /съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра/, каквато в случая е налице.
С оглед приетите за установени факти по делото съдът е счел за основателен предявения иск и е обявил за недействителен за 1/2 ид.ч. спрямо ищеца договора за дарение на недвижим имот от 23.11.2010 г.
В изложение по чл.284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: напуснал съдрижник може ли да бъде кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД на неограничено отговорния съдружник за задълженията на събирателно дружество, произтичащи от напускането и за вземането си по чл.97, ал.2 ТЗ съдружникът явява ли се трето лице, което е легитимирано да предяви иск по чл.135 ЗЗД, когато се претендира част от печалбата и имуществото, придобити по време, когато той е бил съдружник. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по така поставените въпроси. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в решение от 14.08.2017 г. по т. д. № 1407/2016 година, ІІ т.о. на ВКС. В същата се приема, че членственото правоотношение със съдружника може да бъде прекратено по негова воля или със смъртта му и имуществените последици от прекратяване на членството са посочени в чл.97, ал.2 ТЗ – дружеството изплаща на прекратилия участието си съдружник стойността на дела от дружественото имущество и дела от годишната печалба за времето до прекратяване на членството, като вземането за стойността на дела е парично и възниква в момента на осъществяване на фактическия състав на съответното прекратително основание.
Приема се, че събирателното дружество е от категорията на персоналните търговски дружества и предвид значението на личността и на личната воля на всеки съдружник не съществува пречка при отсъствие на правна уредба с императивен характер съдружниците да уговорят в дружествения договор как ще се уреждат имуществените последици от прекратяване на членственото правоотношение с всеки от тях при условие, че дружеството ще продължи дейността си и когато учредителният договор не съдържа уговорки в посочения смисъл, имуществените последици и остойностяването на дела на напускащия/починалия съдружник следва да се извърши като се изхожда от правната природа на събирателното дружество и от съдържанието и целта на правото по чл.97, ал.2 ТЗ.
Приема се също така, че правото да се получи стойността на дела от имуществото на събирателното дружество е функция от участието на съдружника в дружеството, поради което стойността на дела е съразмерна на предвидения в дружествения договор обем на членственото правоотношение. Посочва се, че в хипотезата на чл.97, ал.2 ТЗ имуществото следва да се определи на база притежаваното от дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение чисто имущество, остойностено по действащите към същия момент пазарни цени, а не по балансовата стойност и балансът може да служи само като източник на информация за обема на дружественото имущество, за балансовата стойност на активите, които нямат пазарна оценка и по тази причина следва да се включат в оценката на имуществото със стойността по баланса, и за размера на задълженията на дружеството, приспадането на които е от значение за формиране на чистия актив.
В съответствие с тази практика съдът е достигнал до извод, че предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД е основателен, тъй като ищецът Д. В. И. е кредитор на Д. И. Д., който с извършената безвъзмездна сделка го уврежда. Ето защо не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
о п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.07.2018г. по гр.д. №5996/2017г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: