4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
С., 13,03,2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 146 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 11176/26.ХІ.2013 г. на Н. Ц. К. от С., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, против определение № 273 на състав от Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 24.Х.2013 г., постановено по ч. т. д. № 38/2013 г., с което – на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК – е била оставена без разглеждане неговата касационна жалба срещу въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 4.Х.2013 г. по гр. дело № 2748/2012 г.
Оплакванията на частния жалбоподател са за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително определение на ВКС, като се инвокират доводи, че К. бил физическо лице, което нямало качеството на „търговец”, че не следвало да бъдат отъждествявани понятията „търговска сделка” и „търговско дело”, а също и че застрахователната дейност не случайно била „извадена от разпоредбите на Търговския закон и е уредена в КЗ”. С оглед всичко това Н. Цв. К. претендира отменяването на атакувания съдебен акт за прекратяване на касационното пр-во по чл. 288 ГПК и връщане на делото на предходния състав на ВКС – за произнасяне по допустимостта на касационния контрол.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба застрахователно д-во [фирма]-С., писмено е възразило чрез своя юрисконсулт по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, претендирайки за потвърждаването му.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното касационно пр-во по чл. 288 ГПК , настоящата частна жалба на Н. Цв. К. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ – във вр. чл. 286, ал. 2 ТЗ застрахователните сделки са търговски и то от категорията на абсолютните такива, т. е. преценката за това тяхно естество не зависи от качеството на лицата, които ги извършват. Предмет на въззивното решение, което К. е атакувал с оставената без разглеждане негова касационна жалба, е бил негов пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, ответник по който може да бъде само застраховател (по смисъла на чл. 8 КЗ). Основанието за ангажиране обективната отговорност на ответното застрахователно д-во за понесените от К. неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпила на 18.ІV.2006 г., е издадената от същото полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, т.е. „застрахователен договор” или „сделка”, съгласно чл. 258 КЗ. Ето защо ирелевантни за преценката дали атакуваното от К. въззивно решение на СГС е било постановено по търговско дело са данните, че и в двете низови инстанции това дело е било означавано като „гражданско”, както и че настоящият частен жалбоподател нямал качеството на търговец. Меродавно е, че спорът, предмет на всеки пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, е винаги такъв относно изпълнението на абсолютна търговска сделка. Обстоятелството, че в процесния случай цената на този иск е била под законоустановения минимум от 10 000 лв. обяснява защо този спор не е бил разглеждан по реда на особеното исковото пр-во по търговски спорове по Гл. ХХХІІ на ГПК. По аргумент от текста на чл. 104, т. 4 ГПК обаче, с категоричност следва да се подчертае, че с характера на търговско е и всяко дело, заведено по иск с цена под 25 000 лв., подсъдно като първа инстанция на съответния районен съд, стига претенцията да е с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, респ. последиците от прекратяването й. В заключение, погрешното посочване във финалната част от постановеното от СГС въззивно решение, че то подлежало на инстанционен контрол пред ВКС не създава такова право за настоящия частен жалбоподател, а сочи единствено на неизпълнение на задължението на въззивната инстанция да извърши проверка за редовност на касационната жалба по реда на чл. 285 ГПК, като евентуално постанови връщането й в хипотезата по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 273 на Върховния касационен съд, ТК, ІІ-ро отделение, от 24.Х.2013 г., постановено по т. д. № 38/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2