О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№204
гр. София, 14.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 4021/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение № 273/08.07.2016 г. , постановено по в. гр.д. №263/2016 г. на Окръжен съд, [населено място] по касационна жалба на Р. Й. З. , чрез адв. Л. М. .
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалните правила доколкото въззивният съд не е изложил съображения по въведените с въззивната жалба доводи, както и нарушение на материалния закон , доколкото съдът неправилно е квалифицирал отношенията между страните като такива произтичащи от договор за влог. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което предявеният иск да бъде отхвърлен . С касационната жалба се представя Изложение на основанията за допускане на касационното обжалване съгл. чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Министъра на финансите в качеството му на представляващ държавата съгл. чл. 31,ал.1 ГПК, не взема становище относно допускането на въззивното решение до касационно обжалване .По същество счита, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 224/19.02.2016 г.на Русенския районен съд по гр.д.№ 6149/2015 г., с което Р. Й. З. е осъден да заплати на Държавата чрез Министъра на финансите сумата от 10 528 лв. обезщетение за оставена на влог с приемо-предавателен протокол и протокол за отговорно пазене и двата от 23.05.2012 г. , липсващо дестилатно корабно гориво в размер на 6770 л отнето в полза на държавата , ведно със законната лихва , считано от 14.10.2015г. до окончателното изплащане на сумите и 1257 ,96 лв. деловодни разноски.
За да постанови това решение въззивният съд е приел, че между страниите е възникнало правоотношение по договор за влог .Представения по делото приемо- предавателен протокол удостоверява предаването на вещта и приемането му от ответника със задължението да го пази и върне .Прието е , че по делото няма спор относно констатираната липса на предоставеното на отговорно пазене дизелово гориво.С оглед на това налице е неизпълнение на на поетото задължение за пазене с грижата на добър стопанин и връщане на вложеното дизелово гориво, което поражда правото на ищеца да иска обезщетение вместо реално изъпление на задължениетто за връщане на вещта. Прието е също така, че размерът на обезщетението е определено по допустим от закона способ .
С представеното изложение касаторът е формулирал следния процесуален въпрос : „Въззивният съд като съд по съществото на правния спор, длъжен ли е да направи свои фактически и правни изводи по делото като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, доводи и възражения на страните , когато същите касаят провоизключващото възражение на ответника за липса на валиден договор за влог по чл. 250 ЗЗД „? Посочено е, че по този въпрос въззивното решение противоречи на задължителна практика на ВКС , постановени по реда на чл. 290 ГПК , както и ТР №1/04.01.2001 г.
Настоящият състав на ВКС счита, че така поставения въпрос представлява оплакване за допуснато процесуално нарушение.Като такова същият следва да се разгледа в евентуално производство по чл. 290 ГПК,а не в настоящото такова , което има предварителен характер. Същевременно , макар с въззивното решение да има препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 172 ГПК , същото съдържа и самостоятелни такива, с които се дава отговор на основните въпроси по спора, а именно защо съдът приема, че страните са обвързани от договорно отношение за влог и по какъв начин е определен размера на дължимата сума.
Касаторът е формулирал и три въпроса, които определя като материалноправни. По отношение на тях счита, че е изпълнено допълнителното основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът „Кои са фактите, които трябва да бъдат установени в производството , за да се докаже недобросъвестното поведение на евентуалния влогоприемател при наличие на кражба извършена от трето лице” няма правен , а фактически характер. Освен това същият е предпоставен от твърдението за извършена кражба по отношение на предаденото на влаг гориво, което по делото не е установено по несъмнен начин .
Досежно останалите въпроси: ”Налице ли е валиден договор за влог при предоставяне на определени вещи с приемо- предавателен протокол и протокол за отговорно пазене”? и „Наличието на протокол за отговорно пазеене, в който като пр. основание са посочени разпоредбите на чл. 107б,ал.1 и ал.2 от ЗАДС и чл.46,ал.3 от ЗАНН, обосноваващи възможност административния орган да остави на съхранение иззетите и зъдържани стоки на нарушителя , е ли е валидно сключен договор за влог при отсъствие на предпоставките, посочени в цитираните разпоредби”? ,не е обосновано изпълнението на посоченото допълнително основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, а именно въпросите да са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Не е посочена неправилна съдебна практика, която се налага да бъде изоставена поради неточно тълкуване на закона или поради изменение на обществено икономическите условия. По тези съображения касационното обжалване по тези въпроси не следва да се допуска.
Предвид изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултко възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 273/08.07.2016 г. , постановено по в. гр.д. №263/2016 г. на Окръжен съд, [населено място] по касационна жалба на Р. Й. З. , чрез адв. Л. М..
ОСЪЖДА Р. Й. З. от [населено място] да заплати на Държавата , представлявана от министъра на финансите юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: