О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 16.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3285/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Г. К. К., против въззивно определение № 69 от 11.10.2016 г. по в.ч.гр.д. № 320/2016 г. на Окръжен съд – Монтана. С него е оставена без уважение частната жалба от Г. К. срещу определението на Районен съд- Монтана от 29.07.2016 г. по гр.д. № 829/2016 г., с което на основание чл. 129, ал.3 ГПК е върната подадената от К. искова молба и е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че исковата молба не е била засегната от пороци, обуславящи нейната нередовност. Твърди, че непредставянето на данъчна оценка за спорния имот е поради бездействието на съда, който не издал поисканото съдебно удостоверение. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство е сезирал Районен съд- Монтана с иск за издаване на заповед по реда на чл. 310 ГПК против М. С. Й. за освобождаване на собствения му недвижим имот. В исковата молба е изложил твърдения, че с решение по гр.д. № 423/1996 г. по описа на Окръжен съд – Монтана и решение № 2/1 от 18.06.1997 г. на ПК- Монтана на наследниците на К. М. К. е било възстановено правото на собственост в съществуващи и възстановими стари реални граници, както и че част от двора на наследствената къща неправомерно се ползва от ответницата. В исковата молба възстановеният имот, предмет на иска, не е индивидуализиран с посочване на неговия номер и граници съобразно карта на възстановената собственост. Такива данни не се съдържат и представените с исковата молба съдебни решения и решението на ПК- Монтана, на които ищецът основава претендираното право на собственост, като в последното е посочено, че земите подадат в терен по § 4 и ще бъдат възстановени „ при съблюдаване правата на ползвателите”. Към исковата молба не са били представени и доказателства за данъчна или пазарна оценка на спорния имот и за внесена държавна такса, актуална скица, както и преписи от доказателствата за ответника.
С разпореждане от 28.04.2016 г. на ищеца са дадени указания да уточни петитума на исковата молба съобразно обстоятелствената й част, да представи препис от доказателствата за ответната страна, да представи актуална скица на имота и оценка на същия с оглед определяне и събиране на дължимата държавна такса, да индивидуализира имота, предмет на иска и да посочи каква част се ползва от ответницата.
Указанията на съда са съобщени на ищеца на 18.05.2016 г. На 27.05.2016 г. от същия е постъпила молба, в която е направено искане за издаване на съдебни удостоверения, които да му послужат пред съответните служби за снабдяване с актуална скица и данъчна оценка на имота. Направено е и искане за удължаване на срока за изпълнение на указанията с два месеца.
С разпореждане от 28.05.2016 г. съдът е постановил издаване на исканите от ищеца удостоверения след внасяне на държавна такса в размер на 5 лв. за всяко от тях и е уважил искането за продължаване на срока с две седмици.
На 20.06.2016 г., след като е констатирал, че указанията не са изпълнени, е дал отново възможност на ищеца да отстрани констатираните нередовности, както и да впише исковата молба. Разпореждането е връчено на ищеца лично на 01.07.2016 г. На 07.07.2016 г. от същия е постъпила молба, в която в хронологичен порядък се изброяват постановените актове във връзка с възстановяване на собствеността на наследниците на К. К. върху притежаваните от него земеделски земи в м. ”П.”, оспорва се наличието на предпоставките по § 4а 4 4б ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост от ответницата върху новообразуван имот 18.264 с площ 459.8 кв.м. Не са представени доказателства за данъчна или пазарна оценка на спорния имот, не е вписана исковата молба.
При тези данни съдът в двете инстанции е направил извод, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и чл. 128 ГПК, и въпреки дадените неколкократно указания на ищеца, констатираните нередовности не са били отстранени.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към частната касационна жалба жалбоподателят не е посочил конкретен правен въпрос като предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Твърдението, че първоинстанционният съд не е оказал необходимото съдействие за отстраняване нередовностите на исковата молба, като не е издал исканото от ищеца съдебно удостоверение, по своя характер представлява оплакване за допусното съществено процесуално нарушение, което не се обхваща от приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК. Освен това то не кореспондира с данните по делото, тъй като съдът е уважил това искане, но ищецът не е внесъл таксата за издаване на удостоверението и по този начин сам се е поставил в невъзможност да изпълни дадените указания.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 69 от 11.10.2016 г. по в.ч.гр.д. № 320/2016 г. на Окръжен съд – Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: