О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 17.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 07.04.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 939 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на М.Н. П. от [населено място] против определение на Софийски градски съд № 23029/07.11.2014 год., по ч.гр.д.№ 8300/2014 год., с което е потвърдено определението на Софийски районен съд от 08.05.2014 год., по гр.д.№ 23999/2014 год. за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.424 ГПК.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първостепенния съд за разглеждане на предявения иск по същество.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща касаторът се позовава на процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания въззивен съдебен акт.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната касационна жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в пределите на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ, при условията на чл.280, ал.1 ГПК, въззивен съдебен акт от категорията, посочени в чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните постановки в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС частният касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивната инстанция, като за ВКС не само отсъства законово задължение, но не е и оправомощен, по съображения черпени от състезателното начало и равенството на страните в процеса, да извежда такъв релевантен правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, както въз основа на изложението към частната касационна жалба, така и от въведените от частния жалбоподател доводи и твърдения в обстоятелствената част на същата. Отсъствието на посочен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело- основна обща предпоставка за достъп до касация, към която чл.274, ал.3 ГПК препраща, само по себе си е достатъчно за да се отрече и основателността на искането за разглеждане на частната касационна жалба по същество, без да се обсъждат допълнителните процесуални предпоставки – т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Следователно при липсата на формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от страна на частния касатор М. Н. П. дори един конкретен материалноправен и/ или процесуално правен въпрос, който разрешен с обжалвания съдебен акт да е обусловил крайния правен резултат по делото, достъпът до касационен контрол по отношение на обжалваното въззивно определение не следва да бъде допуснат, независимо дали наведените в частната касационна жалба оплаквания за неговата неправилност са евентуално основателни, доколкото законодателят не е отъждествил предпоставките за допускане на касационно обжалване с основанията за касация.
Отделен в тази вр. е въпросът, че частният жалбоподател не е посочил и допълнителна процесуална предпоставка- някое от селективните основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, което е друго самостоятелно основание, за да се откаже разглеждане на частната касационна жалба по същество.
При този изход на делото в касационната инстанция и липса на заявена от ответника по частната касационна жалба претенция за заплащане на деловодни разноски, настоящият съдебен състав не се произнася по отговорността за същите.
Водим от горното, състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд № 23029 от 07.11.2014 год., по ч.гр.д.№ 8300/ 2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: