О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 19.12.2018 .г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 4517 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Т. И. К. е предявила срещу В. И. М. иск по чл. 30, ал.1 ЗН, както и иск за делба на недвижим имот – апартамент 15, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 4. В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата е възразила срещу основателността на исковете по подробно изложени съображения. Към писмения отговор приложила договор за правна защита и съдействие, в който било договорено възнаграждение за процесуално представителство по образуваното гражданско дело в размер на 2 400 лв., с отбелязване, че сумата е внесена.
С молба от 11.01.2018 г. ищцата оттеглила предявените искове. Препис от нея за становище бил изпратен на ответницата, която с молба от 26.01.2018 г. отправила до съда искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и съдебно удостоверение, като приложила списък по чл. 80 ГПК.
С определение № 331752/06.02.2018 г. Софийският районен съд прекратил на основание чл. 232 ГПК производството по делото и осъдил на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищцата Т. К. да заплати на ответницата В. М. сумата от 2 400 лв. – разноски по делото.
С молба от 15.02.2018 г. ищцата Т. К. поискала изменение на прекратителното определение по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските, тъй като не били ангажирани доказателства за извършването им, евентуално били прекомерни.
В отговор на тази молба ответницата представила платежно нареждане за кредитен превод от 30.10.2017 г. за платен адвокатски хонорар в размер на 2400 лв.
С определение № 392803/23.04.2018 г. по гр. д. № 13619/2017 г. Софийският районен съд приел за доказано извършването на претендираните разноски, но счел същите за прекомерни и ги намалил до сумата от 1600 лв. Подадената срещу него частната жалба на Т. И. К. е оставена без уважение с определение № 15630/12.07. 2018г. по в. ч. гр. д. № 7805/2018 г. на Софийския градски съд. Въззивният съд е посочил на първо място, че разпоредбата на чл. 355 ГПК относно възлагането на разноските намира приложение при нормално развитие на делбеното производство. При наличие на спор по правата на съделителите, по съществуването на съсобствеността или ако искът се отхвърли, или производството прекрати по причина извън поведението на ответника, който е оспорил иска, приложение намира правилото на чл. 78 ГПК. Ако ищецът оттегли иска си след подаване на писмен отговор по чл. 131 ГПК се приема, че той неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото и следва да ги понесе. Съдът е приел, че искане за присъждане на разноски е заявено своевременно от ответника в отговора на исковата молба и в молба от 26.01.2018 г., а за извършването им е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие. Отчитайки вида на предявените искове, цената им, предвидените минимални размери на адвокатски възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото е приел, че определеният от районния съд размер от 1 600 лв. не е прекомерен.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищцата Т. И. К..
Жалбоподателката поддържа, че съдът неправилно приел, че присъденото адвокатско възнаграждение действително е заплатено, въпреки че не били ангажирани доказателства за това. В представения договор за правна защита и съдействие не бил посочен начинът на плащане. Не било отбелязано плащането да е извършено в брой, а на много по – късен етап в производството било представено преводно нареждане, което се оспорва и което не следва да бъде обсъждано като доказателство от една страна като несвоевременно представено, а от друга като неудостоверяващо надлежно плащане. В тази връзка се поддържа оплакване, че въззивният съд не обсъдил всички доказателства и не се произнесъл по наведените възражения. Жалбоподателката изразява несъгласието си с определения размер на възнаграждението, като счита, че съдът е следвало да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на делото, които да го обосноват. Развива съображения за приложението на чл. 355 ГПК. Искането й е за отмяна на въззивното определение и оставяне без уважение на молбата на ответницата за присъждане на разноски, а при условията на евентуалност за намаляването им до минималния размер от 300 лева.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 по следните въпроси:
1. За да бъде уважено искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в договора за правна защита и съдействие следва ли да е указан начина и видът на плащането.
2. Кой е крайният момент, до който ответникът може да представи доказателства за извършени от него разноски при прекратяване на съдебното производство на основание чл. 232 ГПК.
3. Следва ли да се присъждат съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, ако не са представени своевременно писмени доказателства за банков превод за плащането му, а последващото им несвоевременно представяне всъщност опровергава истинността на записа в договора за правна помощ в частта, имаща характер на разписка за извършено плащане.
4. Следва ли при постановяване на акта си съдът да изложи мотиви, в които да се произнесе по всички оплаквания и доводи на страните.
5. Следва ли съдът да се аргументира при присъждане на хонорар над минималния поради наличие на фактическа и правна сложност на спора.
Поддържа се противоречие на въззивното определение с тълк. решение от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по първите три и петия въпрос, с определение № 307/13.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 802/2012 г. на ВКС, II т.о. и определение № 326/13.05.2015 г. на ВКС по ч. гр.д. № 1196/2015 г. на ВКС, IV г.о. по първия въпрос, с определение № 425/10.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4634/2016 г. на ВКС, III г.о. по втория, с решение № 102/25.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1055/2016 г. на ВКС, II г.о., решение № 40/04.02.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4297/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 283/14.11.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 42/05.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5488/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 191/25.03.2013 г. на ВКС по гр.д. № 63/2013г. на ВКС, III г.о. и решение № 415/25.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1332/2012 г. на ВКС, I г.о. по четвъртия въпрос и с определение № 359/25.07.2016 г. на ВКС по гр.д. № 647/2016 г. на ВКС, I т.о. по петия въпрос.
При условията на евентуалност жалбоподателят счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване поради очевидна неправилност.
Ответникът в производството В. И. М. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че не е налице пречката на чл. 274, ал. 4 ГПК за разглеждане на жалбата по същество, тъй като, ако беше постановено решение по предявения иск, то би подлежало на касационно обжалване.
От поставените правни въпроси решаващо значение имат въпросите следва ли в договора за правна защита и съдействие да е указан начина и видът на плащането, за да се присъдят на страната разноски за адвокатски хонорар и кой е крайният момент, до който ответникът може да представи доказателства за извършени от него разноски при прекратяване на съдебното производство на основание чл. 232 ГПК.
По тези въпроси е налице поддържаното основание по ГПК за допускане на касационно обжалване.
Според приетото в т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат когато страната е заплатила възнаграждението, като задължително в договора следва да бъде вписан начинът на плащане – ако е по банков път следва да се представят доказателства за това, а ако плащането е в брой, то вписването за извършването му в договора има характер на разписка. В случая в представения към отговора на исковата молба от 06.11.2017 г. договор за правна защита и съдействие е отбелязано, че уговорената сума от 2 400 лв. е „внесена“, а по-късно по делото е приложено и платежно нареждане за преведена сума от 30.10.2017 г. При тези данни не може да си приеме, че отбелязването върху договора установява сумата да е внесена в брой, а не по банков път, както е приел въззивният съд.
По въпроса кой е крайният момент, до който ответникът може да представи доказателства за извършени от него разноски при прекратяване на съдебното производство на основание чл. 232 ГПК е формирана практика на ВКС.
С определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г., II г. о., ГК, е застъпено разбирането, че след като разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК не установява краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда, респективно да бъдат представени доказателства за извършването им, то ответникът може да стори това до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, а ако производството по делото е прекратено по искане на ищеца в хипотеза на оттегляне или отказ от иска преди провеждане на първото съдебно заседание по делото – и след постановяване на определението, с което производството е прекратено. С определение № 455 от 12.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 405/2010 г., II г. о., ГК също е прието, че когато основанието за прекратяване на делото е по причина извън поведението на ответника, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските. В изложения смисъл е и определение № 66 от 7.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 49/2017 г., I г. о., според което при прекратяване на делото ответникът разполага с възможността да заяви претенцията си по чл. 78, ал. 4 ГПК в рамките на образуваното дело чрез молба за допълване на определението за прекратяване, която ще бъде уважена, ако направените от ответника разходи предхождат определението за прекратяване на производството по недопустимия иск. Идеята е, че когато производството се прекрати служебно или поради поведението на ищеца и ответникът не е разполагал с възможността да заяви искането си за разноски и ангажира доказателства преди постановяване в закрито заседание на прекратителното определение, то следва да му се признае възможността да го стори в срока по чл. 248 ГПК. Същото следва и от определение № 50 от 12.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 71/2018 г., I г. о. в хипотеза на прекратяване на делото в открито съдебно заседание, когато това е изненадващо за ответника. В конкретния случай прекратяването не е било изненадващо за ответника, тъй като той е бил запознат с подадената от ищцата молба за оттегляне на иска и изразил становище по нея, като поискал присъждането на разноски, за които посочил, че са заплатени, съгласно удостоверяването в приложения към отговора на исковата молба договор за правна защита. Едва с отговора от 01.03.2018 г. на молбата по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното прекратително определение ответницата представила платежно нареждане от 30.10.2017 г. за доказване на извършен банков превод на уговореното адвокатско възнаграждение. Най – късният момент, до който ответницата е могла да представи соченото доказателство, е отговорът на молбата за оттегляне на иска, след което е настъпила преклузия за представянето му. Пропускът на ответника до този момент да ангажира доказателства за извършването им не може да бъде компенсиран в производството по реда на чл. 248 ГПК. Това налага отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответницата В. И. М..
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15630/12.07. 2018г. по в. ч. гр. д. № 7805/2018 г. на Софийския градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 15630/12.07. 2018г. по в. ч. гр. д. № 7805/2018 г. на Софийския градски съд, потвърденото с него определение № 392803/23.04.2018 г. по гр. д. № 13619/2017 г. на Софийския районен съд, както и определение № 331752/06.02.2018 г. на Софийския районен съд в частта за разноските и вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. И. М. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 13619/2017 г. на Софийския районен съд, 70 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: