О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
гр. С., 2.04. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание тридесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ю.
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 1021/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Г. С. срещу определение от 11.07.2014 г. и определение от 10.11.2014 г. по гр. д. № 1520/2014 г. на Софийски градски съд. С определение от 11.07.2014 г. е оставена без уважение молбата от 16.10.2013 г. на К. С. за възстановяване на пропуснат срок. С определение от 10.11.2014 г. по същото дело частният жалбоподател е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ разноски за въззивното производство в размер на 120 лв.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваните определения и се иска отмяната им.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното:
Частната жалба срещу определение от 11.07.2014 г. е процесуално недопустима и в тази си част следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е просрочена, а освен това определението вече веднъж е било предмет на проверка по ч. гр. д. № 5425/2014 г. на ВКС, който с определение № 684 от 23.09.2014 г. потвърждава отказа за възстановяване на срока. Това определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол.
В останалата част частната жалба против определението от 10.11.2014 г. по гр. д. № 1520/2014 г. на Софийски градски съд е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решение от 15.07.2013 г. Софийски градски съд оставя в сила решение от 18.10.2011 г. по гр. д. № 19903/2007 г. на СРС, с което са отхвърлени предявените от К. Г. С. против Институт по микробиология при Б. искове с правно основание чл. 71, ал.1, т. 1 и чл. 71, ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2 от З..
Съгласно чл. 78, ал. 7 ГПК ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно уважената част от иска. В случаите на осъдително решение, лицето получило правна помощ, дължи разноски съразмерно отхвърлената част от иска. Разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК е в съответствие с нормата на чл. 22, ал. 1 във вр. чл. 21, т. 1 и т. 2 от З., съгласно която правната помощ е безплатна, когато се отнася за консултация с оглед постигане споразумение преди започване на съдопороизводството или за завеждане на делото, както и в случаите на подготовка на документи за завеждане на делото. В случаите на извършено процесуално представителство, решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия, или от съответния полицейски или митнически орган по молба на заинтересованото лице, или по силата на закона, като на лицето се разяснява писмено с декларация по образец, утвърден от НБПП, че в случай на осъдително решение или присъда лицето дължи възстановяване на разноските за правна помощ. В този смисъл e и определението на Софийски градски съд, с което частният жалбоподател е осъден да заплати разноски за получена правна помощ във въззивното производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на К. Г. С. против определение от 11.07.2014 г. по гр. д. № 1520/2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба за възстановяване на пропуснат срок.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за него.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 10.11.2014 г. по гр. д. № 1520/2014 г. на Софийски градски съд, с което частният жалбоподател е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ разноски за въззивното производство в размер на 120 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: