О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
[населено място], 20.03.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2323/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Й. М. Б., както и в лично качество и В. В. Д., чрез пълномощника адв. И. М. ПАК срещу решение №1864 от 14.11.2012г., постановено по т.д. № 894/2012г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 427/21.04.2010г. по т.д. № 916/2007г. на Софийски градски съд, т.о., VІ-7 състав. Релевира оплаквания за нарушения, които съставляват касационни основания за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК. Достъпа до касация обосновава с критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] – София, чрез адв. А. Ц. в писмен отговор излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не са представени доказателства за направени разноски пред тази инстанция.
Ответникът [фирма] – [населено място] заявява становище да не се допуска касационната жалба за разглеждане по същество. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Касаторите-ищци – [фирма], Й. М. Б. и В. В. Д., като поръчители, са предявили отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК отм. срещу ответника [фирма], да установят, че не дължат сумата от 56 500 щ.д., ведно с присъдените по гр.дело № 6213/2005г. по описа на СРС законни лихви, съставляваща допълнително отпуснат инвестиционен кредит по силата на анекс №4/12.12.2003г., които са предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 17/2006г. по описа на ЧСИ-Пловдив поради нищожност на анекс №4/12.12.2003г.- чл.26, ал.1 ЗЗД.
С решение №427 от 21.04.2010г., постановено по т.д. №916/2007г. СГС е отхвърлил съединените искове като неоснователни.
САС за да потвърди обжалвания резултат, също е приел, че ищците по делото не са доказали анекс №4 от 12.12.2003г. да е нищожен поради липса на съгласие за сключването му от дружеството [фирма]. Съдът е установил, че към датата на подписване на анекса от Н., в дружествения договор не е предвидено изискване за съвместно упражняване на представителната власт от тримата управители заедно и поотделно, поради което всеки един от тях е имал възможност да ангажира дружеството в отношенията с трети лица. Анексът не е нищожен, защото целта на сключването му е рефинансиране на дълга по договора от заем от 16.04.1998г. и поради тази причина не е необходимо за сключването му решение на общото събрание на съдружниците, съгласно клаузите на дружествения договор. На последно място, съдът е приел за неоснователно третото поддържано основание за нищожност на анекса – към датата на подписването му Н. е изключен като съдружник и освободен от управител, поради което не е могъл да представлява дружеството. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.3 ГПК, че доколкото вписването на тези обстоятелства в търговския регистър е след датата на подписването на анекса, банката се явява трето добросъвестно лице. Съдът е приложил разпоредбата на чл.140, ал.4 ТЗ и е приел, че с оглед на момента, от който решенията за изключване на съдружник и освобождаване на управителя имат действие, то изпратеното до банката уведомително писмо за изключване на Н., не може да има други правни последици и изложените в него обстоятелства са непротивопоставими на трети лица.
По въпросът кои лица са недобросъвестни по смисъла на чл.493, ал.3 ГПК отм. и по какъв начин следва да се осъществи уведомяването им за обстоятелства подлежащи на вписване преди неговото извършване, за да може тези обстоятелства да им се противопоставят е поставен при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото касаторът цитира решение постановено по отменения ГПК под №3043 от 4.01.2006г. по гр.дело № 2293/2004г. Съгласно т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Не е налице противоречие между правните изводи на съда и тези в цитираното решение, доколкото е прието, че сделката е действителна сключена с трето лице е действителна, след като дружествения договор не предвижда съвместното упражняване на правата от управителите на търговското дружество. Не е налице противоречие с направения в цитираното решение извод, че третото лице няма задължение да проверява приетото в дружествения договор за представителството на търговското дружество, след като специалните правомощия на управителите не са вписани в търговския регистър.
Вторият въпрос е материалноправната разпоредба на чл.140, ал.4 ТЗ явява ли се специална спрямо чл. 493, ал.3 ГПК отм. Съдът е приел, че уведомителното писмо не може да породи други правни последици за банката, доколкото по силата на чл.140, ал.4 ТЗ решението за изключване на съдружника и освобождаване на управителя имат действие от вписването в търговския регистър и до този момент те са непротивопоставими на третите лица. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 493, ал.1 и ал.3 ГПК отм. за действието на вписването на обстоятелства по отношение на третите добросъвестни лица за да мотивира извода си, че към датата на подписване на анекс №4 банката е била добросъвестно лице. С оглед на тези мотиви на САС, въпросът не е обуславящ изхода на спора след като съдът не е извел правните си изводи с действието на специална спрямо обща правна норма.
Независимо от горното по този въпрос не е изпълнено изискването на чл.280, ал.1 ГПК – въпросът да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Освен формулирането на общото основание за достъп до касация, правният въпрос от значение за изхода на делото трябва да е решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Следователно предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право при наличието на някой от допълнителните критерии за селектиране на касационните жалби по т.1,т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпрос: какво е действието на вписването в ТР на освобождаване на съдружника в О. и момента от който се счита за изключен – от датата на решението на ОС или от датата на вписване на това обстоятелство. Така формулиран въпросът не е решаващ за изхода на спора, доколкото анекс №4 е сключен от Н. в качеството му на управител и представляващ търговското дружество и подписването на договора в това му качество задължава търговското дружество в отношението му с банката кредитодател. Няма спор в праната теория и съдебна практика, че управител на дружество с ограничена отговорност може да бъде и лице, което не притежава дялове в търговското дружество, т.е. не е съдружник в дружеството.
Представената съдебна практика касае действие на решението на общото събрание за изключването на съдружник, респективно действието на вписването на решението на ОС на съдружниците на изключен съдружник. Разпоредбата на чл.140, ал4 от ТЗ изброява промени в дружеството с ограничена отговорност, като изключване на съдружник, избор и освобождаване на управител на дружеството и др. Постоянната практика на ВКС, изразена в редица решения, между които и решение №690/03.12.2008 г. по т. дело № 349/2008 г. на ВКС-ТК, II т. о., решение №135 от 9.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 184/2009 г., I т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 от новия ГПК е, че действието на решението на общото събрание на съдружниците вътре в дружеството настъпва веднага, а по отношение на трети лице – от момента на вписването му в ТР. Изводите на съда за действие на решението на ОС за изключване на съдружника Н. и освобождаването му като управител на дружеството по отношение на трето на дружеството лице, не е в отклонение на цитираната задължителна съдебна практика по прилагането на чл.140, ал.4 ТЗ. Установената съдебна практика по чл.290 ГПК и затова задължителна за съдилищата / т.2 ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/ не обосновава допускане на въззивното решение на основание т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК. Разноски не се присъждат на ответника по касация Б. АД – София. От страната в касационното производство не са представени доказателства да са направени разноски / чл.78, ал.3 ГПК/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1864 от 14.11.2012г., постановено по т.д. № 894/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: