3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
гр. София, 20.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 89 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. Л. от [населено място] срещу разпореждане от 12.11.2018г. по в.т.д. № 5795/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е върната като просрочена частна жалба с вх. № 13345/18.07.2018г. срещу постановеното по същото дело определение № 1705 от 29.05.2018г., с което е прекратено производството поради оттегляне на въззивната жалба и частната жалбоподателка е осъдена да заплати на „Фактор И.Н.“ АД сумата 6 000 лева – адвокатско възнаграждение за защита във въззивната инстанция.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно. Поддържа, че препис от обжалваното определение е следвало да бъде връчен на упълномощения от нея процесуален представител. Поради това счита, че частната жалба срещу постановеното определение № 1705 от 29.05.2018г. по в.т.д. № 5795/2017г. на Софийски апелативен съд не е просрочена. Евентуално, моли да бъде прието, че са налице особени непредвидени обстоятелства, въз основа на които е пропуснат срокът за обжалване и са налице условията на чл.64, ал.2 ГПК, и да бъде възстановен пропуснатият срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение № 1705 от 29.05.2018г. по в.т.д. № 5795/2017г. на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл.264 ГПК, е прекратено производството по делото поради оттегляне на въззивната жалба и С. И. Л. и Б. А. Д. са осъдени да заплатят на „Фактор И.Н.” АД сумата от 6 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита във въззивната инстанция.
Въззивното определение е обжалвано от С. И. Л. и Б. А. Д. с частна жалба с вх. № 13345/18.07.2018г., подадена по пощата на 17.07.2018г., в която са изложени съображения за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение и е направено искане за отмяна на определението в частта, в която са осъдени да заплатят сумата 6 000 лева и/или същото да бъде намалено до минимален размер.
С разпореждане от 12.11.2018г. Софийски апелативен съд е приел, че подадената частна жалба е просрочена и я е върнал.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1 ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. По аргумент на чл.279 ГПК, разпоредбите на чл.274 – 278 ГПК се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда. В настоящия случай препис от определение № 1705 от 29.05.2018г. по в.т.д. № 5795/2017г. на Софийски апелативен съд е връчен лично на частната жалбоподателка на 17.06.2018г., поради което срокът за обжалването му с частна жалба е изтекъл на 25.06.2018г. (първи следващ присъствен ден). В този срок частната жалбоподателка не се е възползвала от правото си да подаде частна жалба срещу постановеното определение. Изпратената по пощата на 17.07.2018г. частна жалба срещу определение № 1705 от 29.05.2018г. по в.т.д. № 5795/2017г. на Софийски апелативен съд е просрочена и поради това съгласно чл.275, ал.2, във връзка с чл.262, ал.2, т.1 ГПК подлежи на връщане.
Неоснователни са доводите на частната жалбоподателка, че частната жалба не следва да се счита за просрочена, тъй като препис от атакувания съдебен акт не е връчен на упълномощения по делото адвокат. По смисъла на решение № 292 от 13.10.2014г. по гр.д. № 2938/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, и определение № 277 от 01.07.2016г. по ч.т.д. № 1354/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, нарушението при поредността, предвидена в чл.39, ал.1 ГПК, не винаги води до ненадлежно връчване. Когато страната има упълномощен представител по делото, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения чрез това лице, а не на адреса на страната чрез друго лице по смисъла на чл.46 ГПК. Редовността на връчването не се засяга, само ако страната е приела и получила призовката или съобщението лично, доколкото законът в чл.45 ГПК дава приоритет на личното връчване. С оглед на изложеното следва, че щом частната жалбоподателка лично е приела съобщението, независимо че по делото е посочен друг адрес за кореспонденция и този адрес е на пълномощник, неспазването на поредността по чл.38 и чл.39, ал.1 ГПК не може да обуслови друг изход на спора относно пропуснатия срок за подаване на частна жалба.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
В частната жалба е направено и искане за възстановяване на срока, по което компетентен да се произнесе е въззивният съд след влизане в сила на разпореждането за връщане на частната жалба. Въззивният съд следва да се произнесе и по съдържащото се в частната жалба срещу определение № 1705 от 29.05.2018г. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане за изменение на това определение в частта за разноските.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12.11.2018г. по в.т.д. № 5795/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: