О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
гр. София, 23.04.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4620 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 261 от 24.07.2018 год. по гр. д. № 644/2017 год. Пернишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 27.07.2017 год. по гр. д. № 1318/2016 год. на Радомирския районен съд и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил като неоснователен предявения иск за признаване за установено по отношение на Е. Г. П., че Й. Г. Б. е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място /неурегулиран поземлен имот/, находящ се в населената част на [населено място], [община], м. „Р.”, махала „Б.”, с площ по скица 300 кв. м., а съгласно геодезическо заснемане с площ от 398 кв. м., представляващ имот с пл. № * по неутвърден кадастрален план на същата махала, при описаните граници, ведно с построения в него гараж със застроена площ от 12 кв. м. и за отмяна на нотариалния акт № 143/2013 год. на ответницата.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищеца Й. Г. Б. от [населено място], приподписана от адв. Т. П., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли за неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което предявеният иск за собственост бъде уважен, с отмяна на нотариалния акт на ответницата и присъждане на направените по делото пред всички инстанции разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че по въпроса на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС произнасянето на въззивния съд противоречи на цитираната съдебна практика – ТР № 1/2012 год., ТР № 4/2012 год. и двете на ОСГК на ВКС, ППВС № 6/74 год., решения № № 476 от 26.10.2010 год. по гр. д. № 907/2009 год. ІІ г. о., 286 от 22.04.2014 год. по гр. д. № 2508/2013 год. І г.о., 376 от 12.03.2013 год. по гр. д. № 260/2012 год.
Цитирана е и съдебна практика по въведени в изложението оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати процесуални нарушения по преценка на доказателствата и липса на мотиви, като се поддържа и наличие на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответницата Е. Г. П., чрез пълномощника й адв. В. В. възразява срещу наличието на основания за допускане на касационното обжалване по съображенията за липса на формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно изискванията по ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Претендира присъждане на разноските по делото.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение и вместо това да постанови друго, с което е отхвърлил като неоснователен предявения от касатора установителен иск за собственост, въззивният съд приел, че ищецът, сега касатор, не е доказал твърдението си да владее спорния имот в периода от 1970 год., поради което и не са настъпили правните последици на твърдяното придобивно основание давностно владение. Изводът е обоснован с преценка на събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания, като съдът отчел заинтересоваността на част от свидетелите на ищеца и незаинтересоваността на тези на ответницата, установяващи вследствие лични впечатления от 1986 год. поставянето в имота на кошери на ответницата, които стоят и до днес, т. е. установяват ползването на имота, вкл. и свидетелстват относно строежа на съществуващия в него гараж, ползван и до днес от нея и съпруга й. От преценката на събраните показания в контекста на безспорното обстоятелство, че имотът е бил на бащата на страните, починал през 1994 год., съдът приел, че твърдението на ищеца да е придобил правото на собственост върху имота по давностно владение е недоказано. Съдът възприел критично и показанията на ангажирания от ищеца свидетел А. Г. относно сочените от него факти от 1970 год., когато с оглед на възрастта му свидетелят е бил дете.
Следователно, изводът за неоснователност на иска за собственост е обусловен от произнасянето по въпроса за предпоставките на поддържания способ – придобивната давност, в т. ч. и по въпроса за владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене в необходимия за това срок. Действително това е материалноправният въпрос, който е обусловил решаващия извод на въззивния съд, но произнасянето по него е обусловено от направената от съда съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, при наличието на доказателствена тежест на страната на ищеца за установяване на благоприятните за претендираното от него право факти по осъществяване на фактическия състав на поддържания придобивен способ. Спорът по тези факти не може да се обсъжда и да се разрешава в настоящето производство, което има друг предмет, а именно – произнасяне по наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Такива не са налице, тъй като на първо място касаторът не е формулирал изрично материалноправни или процесуалноправни въпроси от обуславящо изхода на делото значение. Доколкото такъв въпрос може да се изведе от оплакванията на касатора, то същият, уточнен и конкретизиран от настоящият състав в контекста на фактите по делото и съобразно задължителните указания в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, се свежда до въпроса за предпоставките на придобивната давност, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. Произнасянето по него обаче не се констатира да е в противоречие с утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 68, чл. 69 и чл. 79 ЗС, в т. ч. и цитираната от касатора, тъй като изводът за липсата им е обусловен от установените по делото въз основа на доказателствата факти. Доводите на касатора срещу този извод представлява по същността си оплакване за неправилност поради релевираните, вкл. и в приложеното изложение, процесуални нарушения относно преценката на доказателствата и излагане на съображения. Същите не са предмет на настоящето производство, тъй като не могат да обосноват наличие на общата предпоставка – процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, за да се преценява и противоречие със сочената съдебна практика.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като решаващите изводи на въззивния съд, обусловили крайния резултат по спора за собственост, са съобразени със създадената по тълкуването на приложимите правни норми практика на ВКС относно придобивната давност.
Поради липсата на поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед този изход на настоящето производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата следва да се присъдят разноски в размер на направените такива за заплатеното адвокатско възнаграждение от 600 лв. съгласно представения договор за правна помощ и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 261 от 24.07.2018 год. по гр. д. № 644/2017 год. по описа на Пернишкия окръжен съд по подадената от Й. Г. Б. от [населено място], касационна жалба, приподписана от адв. Т. П..
Осъжда Й. Г. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], П. област да заплати на Е. Г. П. от [населено място],[жк], ул. 2, № 28 направените разноски в размер на 600 лв. /шестотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: