3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 204
С., 24.02. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5508/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните [населено място] чрез пълномощник адв. И. И. Адвокатска колегия [населено място] против въззивно решение № 66 от 23.06.2014г. по в. гр. дело № 128/2013г. на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 197 от 11.04.2014г. по гр. дело № 1444/2013г. на Търговищки районен съд, с което Областна дирекция по безопасност на храните [населено място] е осъдена да заплати на П. Х. И. сумата 6900 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в пропуснати ползи за периода 01.04.2012г. – 31.12.2012г. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лв. на основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, ведно със законна лихва считано от 04.11.2013г. до окончателното изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса – длъжен ли и е съдът, при условие че страната не е юридическо лице да провери дали е разпоредител с бюджетни средства с оглед процесуалната дееспособност на ответника и допустимостта на иска против него. Въпросът се поставя за първи път като се поддържа, че с обжалваното решение е разрешен в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. дело № 1356/2009г., четвърто г. о., ВКС и решение по гр. дело № 1571/2009г., четвърто г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът П. Х. И. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният процесуалноправен въпрос има отношение към допустимостта на обжалваното решение, за която съдът следи служебно. В този смисъл е представената от жалбоподателя съдебна практика, според която съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. В това число влизат на първо място надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално нелегитимирано, неправосубектно и ненадлежно представлявано лице. Когато посоченото в исковата молба лице не е процесуално легитимирано да отговоря по предявения иск или според изискванията на закона е налице задължителна съвместна процесуална легитимация, съгласно чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК съдът указва на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежните страни.
Прието е още, че процесуалната правоспособност на страните (в т. ч. на ответника) е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно. Когато в хода на производството по делото се постави въпрос за процесуалната правоспособност на ответника – държавно учреждение, съдът е длъжен служебно да изиска информация от него и представянето на доказателства за това, дали той е разпоредител с бюджетни кредити. Ако ответникът не представи исканите доказателства, съдът може да ги изисква от висшестоящия държавен орган или да снабди ищеца с удостоверение за това (чл. 129 и чл. 186 ГПК).
С оглед на посочената съдебна практика, при извършената от съда служебна справка, поставеният правен въпрос не обосновава недопустимост на обжалваното решение.
Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 от Устройствен правилник на Българската агенция по безопасност на храните, приет на основание § 5, ал. 1 от Закон за Българската агенция по безопасност на храните, ответникът Областна дирекция по безопасност на храните [населено място] (О.) е част от състава на специализираната администрация на Агенцията по безопасност на храните, а според ал. 3 Областите дирекции по безопасност на храните имат банкова сметка, съставят отчет за касово изпълнение на бюджета и баланс и са третостепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните. Следователно ответникът притежава процесуална правоспособност (чл. 27, ал. 2 ГПК) и е материалноправено легитимиран да отговоря по предявения иск.
Извън процесуалноправния въпрос, изложението не съдържа друг правен въпрос, с оглед на което и предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 66 от 23.06.2014г. по в. гр. дело № 128/2013г. на Търговищки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ