О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
[населено място], 24.03.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №803/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба дружеството [фирма], представлявано от Г. Т. и адв. М. Г. – Б. срещу решение № V-38 от 22.04.2010г. по в.гр.дело № 639/2009г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1008 от 14.08.2009г. по гр.дело № 311/2009г. на Бургаския районен съд. С последното дружеството е осъдено да заплати на Д. С. П. неустойка в размер на 12 028.35 лв. по договор от 1.12.2006г. Жалбоподателят иска отмяна на решението като неправилно и излага оплаквания за нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост. В изложението към касационната жалба касаторът се позовава на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните процесуални въпроси: допустимо ли е съдът с крайния си акт да възприеми правна квалификация и възражение по съществото на спора, които не са били въведени като предмет на спора, с доклада на първоинстанциония и въззивен съд. Съдът е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 306, ал.3 ТЗ, каквото възражение не е въвеждано от страна на ищеца, нито е възприето от съда в доклада.
Ответникът по касация Д. С. П. – ищец по делото, не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Настоящият състав намира, че по формулирания от касатора процесуален въпрос не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК – материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства/ ТР №1-19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. В случая, за да потвърди първоинстанционнота решение, след обсъждане на доказателствата и доводите на страните, Бургаският окръжен съд е приел за доказан факта на забава на предаването на апартамента, извън предвидения в договора за строителство срок – основание ищецът да претендира заплащането на договорна неустойка в размер на 0.5% от дължимото за всеки просрочен ден от забавата, но не за повече от един месец. Поставеният от касатора процесуален въпрос е свързан с едно от възраженията му за освобождаване от отговорност за забавата – забавата се дължи на особено непредвидимо и непреодолимо обстоятелство. След обсъждане на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че действително при строителството е възникнало форсмажорно обстоятелство за строителя, което той не е могъл да предвиди – избиване на подпочвена вода в терена, което е наложило изграждането на допълнителна хидроизолационна система, основание за освобождаване на длъжника от отговорност по чл.81 ЗЗД. Съдът е обсъдил и е приел за основателни доводите на ищеца срещу възражението на ответника за освобождаването му от отговорност за забавата – сделката е търговска по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ и за нея е приложимо специалното правило на чл.306 ТЗ, което дерогира общото правило на чл.81 ЗЗД. От изложеното следва, че поставеният от касатора процесуален въпрос не е обусловил изхода на делото. Забраната на чл.266, ал.1 ГПК се отнася само до посочването на нови обстоятелства /нови факти/ и нови доказателства. Въззивният съд се е произнесъл по предмета на спора и в рамките на правораздавателната си компетентност, е отговорил на доводите на страната по приложимия материален закон срещу правоизключващите възражения на ответника по спорния по делото въпрос, което не се включва в доклада на съда. От друга страна, въпросът съдържа само общо твърдение, без да е посочена коя процесуална норма е нарушена от въззивният съд, за да се извърши преценка дали са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед на даденото в т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. разрешение по приложението на закона.
Изложеното дава основание на съда да не уважи искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, затова ВКС, ТК състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №V-38 от 22.04.2010г. по в.гр.дело №639/2009г. на Бургаския окръжен съд, пети въззивен граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: