О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
[населено място] ,24,03,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на четвърти март, през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2291 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. Д. против решение № 279 / 18.03.2014 год. по т.д.№ 1989/2013 год. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1038/12.03.2013 год. по гр.д.№ 3124 / 2011 год. на Варненски районен съд. Касаторът оспорва правилността на постановеното решение с довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – неправилно приложение на чл.164 ал.1 т.4 ГПК, досежно исканото от касатора доказателствено средство – разпит на свидетел , оставено без уважение, и чл.236 ал.2 ГПК – несъобразяване с всички възражения на страната, конкретно – за наличие на досъдебно производство за финансови злоупотреби,инициирано срещу ищеца,неприключило,резултатът от което,обаче, би следвало да се съобрази в настоящото производство.
Ответната страна – наследници на поемателя – В. П. З. – по процесния запис на заповед – М. М. З. и М. В., чрез назначения му особен представител – адв. С. Л. – оспорват касационната жалба със съображения по същество / първата / и изрични съображения за необосновано основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК / вторият /.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване въззивен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът предявява, по реда на чл.422 ал.1 ГПК, иск за установяване вземане спрямо длъжника си В. М. Д. ,на основание запис на заповед от 10.09.2009 год., с падеж 10.09.2010 год.,за част от сумата по същия – 11 000 евро.В писмения отговор на ответника единственото конкретизирано основание на оспорването е „ истинността на записа на заповед „ , което и предвид диспозитивния характер на документа се ограничава до оспорване автентичността му.С последваща молба от 18.12.2012 год., обаче, ответникът изрично е признал подписването на записа на заповед,като променя съдържанието на защитата си,твърдейки че е погасил изцяло задължението от 21 000 лева , както следва : 10 000 евро – на 10.03.2010 год., което не се спори между страните,а остатъкът от 11 000 евро – на 30.09.2010 год.,в присъствието на трето лице – И. С. С. . Представена е разписка,удостоверяваща получена, от подписало, но непосочено с имена лице, сума от 11 000 евро , на 30.09.2010 год. . Предаването на сумата е удостоверено с подписа на свидетел И. С. С. . Искането на страната, за допускане лицето като свидетел ,е оставено без уважение от първоинстанционния съд,на основание чл.164 ал.1 т.4 ГПК.
В хода на производството пред първа инстанция,поради смъртта на ищеца, са конституирани наследниците му – съпруга М. З. и син – М. В., представляван от адв.С. Л., назначена за негов особен представител.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд се е позовал на приета по делото съдебно-графологическа експертиза, допусната по искане на ответника,предвид оспорване от ищците отнносимостта на разписката от 30.09.2010 год. към спорното правоотношение.Експертизата е установила,че подписът на получил сумата от 11 000 евро не е на кредитора В. З..В хода на производството, вкл. във въззивната жалба ответникът не е твърдял подписване от трето лице, но от името и за сметка на ищеца – кредитор, нито изобщо е конкретизирал обстоятелствата за които е поискал допускане на свидетел,освен за прякото установимо с разписката обстоятелство за предаване на сумата, при това на самия кредитор В. З..Действително е сочил подавани от него жалби до Прокуратурата, но нито в преклузивния срок по чл.131 ГПК, нито изобщо в хода на производството пред двете инстанции е конкретизирал и доказал каузално правоотношение,в обезпечение на акцесорни претенции на ищеца по което – лихви / също неясни като основание – възнаградителни или мораторни /, е издаден записа на заповед, респ. навел адекватни твърдения за унищожаемост на сделката, като сключена под заплаха от кредитора или при крайна нужда, доколкото към такива възможни възражения навежда неконкретизираното твърдение на ответника за „ изнудване „ / въззивна жалба /.Смъртта на В. З. изключва продължаване на наказателно производство спрямо същия,а приключило с конкретен акт такова не се твърди.
Решаващият извод на въззивния съд за основателност на иска , съвпадащ с този на първоинстанционния,е основан на неустановяване факта разписката от 30.09.2010 год., за погасяване на задължението,да изхожда от кредитора В. З. и поради липсата на други доказателства,установяващи погасяването на задължението, каквато е защитната теза на ответника, при това заявена след срока по чл.131 ГПК.
Изложението по чл.280 ал.1 ГПК възпроизвежда съдържанието на касационната жалба, като липсва изрично формулиран правен въпрос, нито такъв е ясно и еднозначно изводим от съдържанието, в аспект на правомощията на настоящата инстанция да конкретизира и уточни правния въпрос, съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Това е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.Изобщо липсва, дори формално позоваване на конкретен допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Дори да би бил формулиран въпрос относно приложението на чл. 164 ал.1 т.4 ГПК,то както се посочи по-горе,съдилищата поначало не са имали задължението да се занимават с твърдението на ответника за погасяване на задължението, заявено след преклузивния срок по чл.131 ГПК.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 279 / 18.03.2014 год. по т.д.№ 1989/2013 год. на Варненски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :