О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
С., 24.09.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на14.09.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1182 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248, ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по молбата на адв. Г. Д. Г., в качеството му на особен представител на ТД [фирма], гр.С. за допълване на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 145 от 23.03.2015 год., по настоящето дело, в частта за направените деловодни разноски чрез определяне на възнаграждение за осъщественото от него, в производството по чл.288 ГПК, процесуално представителство.
Ответникът по молбата ЕТ П. Ф. Л., упражняващ търговска дейност под фирма „МИ –ХИ-П. Л.”, чрез пълномощника си адв. З. Н., е възразил по основателността на направеното искане, излагайки подробни съображения в депозирания в срока по чл.248, ал.2 ГПК отговор, с вх. на ВКС № 5933 от 21.05.2015 год., че е недопустимо назначаването на особен представител на ЮЛ.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, Търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира:
Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
С постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 145 от 23.03.. 2015 год., по т.д.№1182/2014 год., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийския апелативен съд № 1319 от 25.06.2013 год., по възз.гр.д.№ 2769/2009 год., по касационната жалба на ЕТ П. Ф. Л., съставът на второ търговско отделение на ВКС не се е произнесъл по отговорността за деловодните разноски, като е приел, че ответниците по касационната жалба не са ги претендирали, без да съобрази, че в отговора на ответника [фирма], гр.С. с вх. на ВКС № 14248/20.12.2013 год се съдържа изрично искане за определяне възнаграждение на адв. Г.Г., като назначен от съда особен представител на страната.
Следователно съобразено гореизложеното и задължителните за съдилищата постановки в ТР № 6/06. 11. 2013 год. на ОСГТК на ВКС дават основание да се приеме, че в случая е налице непълнота при формиране волята на съда, в частта относно заявеното своевременно от ответника ТД [фирма], гр.С. допустимо искане за определяне и присъждане на възнаграждение на особения му представител , поради което молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде уважена.
Според задължителните постановки в т.6 на ТР № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС особеният представител на страната в гражданския процес – адвокат, осъществяващ процесуално представителство, произтичащо от акт на съда, при определените в чл.47, ал.6 ГПК, чл.48, ал.2 ГПК и чл.29, ал.3 ГПК предпоставки за същото, получава възнаграждение за участието си по конкретното дело, независимо от изхода му, тъй като по силата на чл.36, ал.1 ЗА това представителство е винаги възмездно.
Що се касае до въведените от ответника по молбата доводи, свързани с неприложимост на процесуалното правило на чл.29 ГПК по отношение страна в процеса – ЮЛ, то те не могат да се разглеждат в настоящето производство. Определението на въззивния съд от 13. 12. 2010 год. за назначаване по реда на чл.29 ГПК на особен представител на ответника по въззивната жалба [фирма], гр.С., който поименно е определен от САК, чрез уведомително писмо изх.№ 16330/2011 год., не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. В този см. законосъобразността му може да бъде преценявана от касационната инстанция единствено при допускане на въззивното решение по в.гр.д.№ 2769/2009 год., до касационно обжалване, каквото в случая не е налице. Отделен в тази вр. остава и въпросът, че дори и да е евентуално незаконосъобразен съдебният акт на Софийски апелативен съд за назначаване особен представител на страната, тази негова неправилност, по арг. от чл.36, ал.1 ГПК, не се отразява на правото на процесуалния представител да получи възнаграждение за труда си. Ето защо настоящият съдебен състав, въз основа на изложеното намира, че на особения представител на ответника по касационната жалба [фирма], гр.С. – адв.Г Д. Г. от САК, следва да се определи възнаграждение за изготвения от него отговор на касационната жалба в размер на 500 лева, съобразно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 год. на ВАС.
Водим от тези съображения, състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.248, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за осъществено процесуално представителство на назначения особен представител на ответника [фирма], гр.С. – адв.Г. Д. Г. – САК в размер на 500 лева/ петстотин лева/, платими от бюджета на ВКС.
ОСЪЖДА ЕТ П. Ф. Л., упражняващ търговска дейност под фирма „МИ –ХИ-П. Л.”, със седалище и адрес на управление –гр.С., ул.”Искър „ № 9, с ЕГН: [ЕГН] да заплати по сметка на ВКС сумата 500 лв./ петстотин лева/
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: